Member State report / Art11 / 2020 / D2 / Bulgaria / Black Sea
| Report type | Member State report to Commission |
| MSFD Article | Art. 11 Monitoring programmes (and Art. 17 updates) |
| Report due | 2020-10-15 |
| GES Descriptor | D2 Non-indigenous species |
| Member State | Bulgaria |
| Region/subregion | Black Sea |
| Reported by | Black Sea Basin Directorate |
| Report date | 2023-02-09 |
| Report access |
Descriptor |
D2 |
D2 |
|---|---|---|
Monitoring strategy description |
Дескриптор 2 „Неместни видове” отразява натиска от човешката дейност, с въвеждането на чужди видове. Стратегията ще осигури данни за натиска, състоянието и въздействието върху морските съобщества от въвеждането на чужди видове в Черно море и развитието им в морските води на Р. България. Стратегията ще осигури информация за човешките дейности (driving forces), свързани с въвеждането на чужди видове (корабоплаване). Програмата за мониторинг е ориентирана към Пелагичните съобщества – фитопланктон и зоопланктон и Дънните съобщества – макрозообентос.
Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове SD2 – Non-indigenous species включва две програми за мониторинг с кодове BLKBG_D02_01_NISInputsAtSource и BLKBG_D02_02_NISAbundanceBiomass.
Стратегията осигурява данни за програмите за мониторинг по дескриптор D1 – Биоразнообразие, дескриптор D4 – Хранителни мрежи. В допълнение, данни за физичните, химичните и хидрографските изменения ще бъдат осигурявани от програмите за мониторинг по дескриптори D5 – Еутрофикация, D7 – Хидрографски изменения.
|
Дескриптор 2 „Неместни видове” отразява натиска от човешката дейност, с въвеждането на чужди видове. Стратегията ще осигури данни за натиска, състоянието и въздействието върху морските съобщества от въвеждането на чужди видове в Черно море и развитието им в морските води на Р. България. Стратегията ще осигури информация за човешките дейности (driving forces), свързани с въвеждането на чужди видове (корабоплаване). Програмата за мониторинг е ориентирана към Пелагичните съобщества – фитопланктон и зоопланктон и Дънните съобщества – макрозообентос.
Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове SD2 – Non-indigenous species включва две програми за мониторинг с кодове BLKBG_D02_01_NISInputsAtSource и BLKBG_D02_02_NISAbundanceBiomass.
Стратегията осигурява данни за програмите за мониторинг по дескриптор D1 – Биоразнообразие, дескриптор D4 – Хранителни мрежи. В допълнение, данни за физичните, химичните и хидрографските изменения ще бъдат осигурявани от програмите за мониторинг по дескриптори D5 – Еутрофикация, D7 – Хидрографски изменения.
|
Coverage of GES criteria |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Gaps and plans |
Все още има необходимост от натрупване на данни с провеждане на регулярни изследвания върху вече установени неместни видове с цел разработване на нови индикатори, за които не са били развити класификационни системи (Beroe ovata, Rapana venosa), а са от съществено значение за нормалното функциониране на екосистемата. Необходимо е допълнително разработване / валидиране на класификационната система по някои индикатори за фитопланктон, фитобентос и зообентос. България и Румъния да преразгледат и доразвият съвместно съгласувани цели, основаващи се на съгласувани или хармонизирани индикатори на техните морски води, като вземе предвид оценката и препоръките на Европейската комисия. Проучване и осигуряване на данни и информация за натиските от корабоплаването като основен вектор за внасяне на неместни видове по Д2.
|
Все още има необходимост от натрупване на данни с провеждане на регулярни изследвания върху вече установени неместни видове с цел разработване на нови индикатори, за които не са били развити класификационни системи (Beroe ovata, Rapana venosa), а са от съществено значение за нормалното функциониране на екосистемата. Необходимо е допълнително разработване / валидиране на класификационната система по някои индикатори за фитопланктон, фитобентос и зообентос. България и Румъния да преразгледат и доразвият съвместно съгласувани цели, основаващи се на съгласувани или хармонизирани индикатори на техните морски води, като вземе предвид оценката и препоръките на Европейската комисия. Проучване и осигуряване на данни и информация за натиските от корабоплаването като основен вектор за внасяне на неместни видове по Д2.
|
Related targets |
||
Coverage of targets |
||
Related measures |
||
Coverage of measures |
||
Related monitoring programmes |
|
|
Programme code |
BLKBG_D02_01_NISInputsAtSource |
BLKBG_D02_02_NISAbundanceBiomass |
Programme name |
Non-indigenous species inputs - from specific sources |
Non-indigenous species – abundance and biomass |
Update type |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Old programme codes |
|
|
Programme description |
Програмата цели наблюдение на следните елементи/ характеристики: Ниво на натиск от източника/ Чужди видове. Параметри: брой внесени видове на единица площ за единица време.
Програмата е актуализирана спрямо 2014 г. (Modified from 2014), но кодът е запазен.
Пробите за фитопланктон и зоопланктон ще се събират сезонно от интегриран воден стълб от минимум три станции, разположени в района на главните пристанища пред българския бряг - Варна Запад, Варна Изток и Бургас.)
Получените данни за планктонните съобщества от интегрираните програми за мониторинг по Д1,4 „Пелагични местообитания“ и Дескриптор 5 „Еутрофикация“ ще се използват като информация за извеждане на неместни видове по D2.
Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Non-indigenous species inputs - from specific sources.
|
Програмата наблюдава качествения състав и обилието (численост, биомаса) на неместните пелагични (фито- и зоопланктон) и бентосни видове, както и разпространението им във времето и пространството. Допълнително подпрограмата ще осигури информация за влиянието на неместните видове върху местните пелагични и бентосни съобщества.
Параметри: разпространение/ времеви и пространствен обхват/ численост и биомаса на чуждите видове.
Наблюдавани елементи/ характеристики: Натиск/ Ниво на натиск в морската среда/ Чужди видове.
Пробите за фитопланктон и зоопланктон ще се събират сезонно от интегриран воден стълб от минимум три станции, разположени в района на главните пристанища пред българския бряг - Варна Запад, Варна Изток и Бургас.)
Получените данни за планктонните съобщества от интегрираните програми за мониторинг по Д1,4 „Пелагични местообитания“ и Дескриптор 5 „Еутрофикация“ ще се използват като информация за извеждане на неместни видове по D2.
Програмата е актуализирана спрямо 2014 г. (Modified from 2014), кодът също е актуализиран (нов код BLKBG_D02_02_NISAbundanceBiomass, стар код BLKBG_D02_01_NISAbundanceBiomass)
Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Non-indigenous species - abundance and/or biomass.
|
Monitoring purpose |
|
|
Other policies and conventions |
|
|
Regional cooperation - coordinating body |
|
|
Regional cooperation - countries involved |
||
Regional cooperation - implementation level |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Monitoring details |
Крайбрежният хабитат по РДМС обхваща акваторията от едномилната зона до 30 метровата изобата. Включва 7 мониторингови станции, които ще се изследват 8 пъти в годината. По Дескриптор 1 „Биоразнообразие“, мониторингови кампании ще се провеждат 4 пъти в годината - зима (февруари), пролет (май), лято (август) и есен (ноември). По Дескриптор 5 „Еутрофикация“ ще се събират проби през пролетта и лятото, ежемесечно от април до септември.
Фитопланктон. По Дескриптор 1 „Биоразнообразие“ 4 пъти годишно (зима - февруари, пролет - май, лято - август и есен – ноември) по три хоризонта от 7 станции – 84 проби. По Дескриптор 5 „Еутрофикация“ ще се отчита 1 проба на станция (смесена фитопланктонна проба от повърхностния хоризонт и хоризонта на хлорофилния максимум; при отсъствие на хлорофилен максимум се взима проба от средния хоризонт между повърхността и дъното), ежемесечно от април до септември (общо 28 проби). В месеците май и август, когато съвпадат пробонабиранията по Д1 и Д5, ще се прилага принципа по Д1.
Фитопланктон: общо 112 проби/годишно.
Зоопланктон: общо 56 проби, от 7 станции, 8 пъти годишно (февруари, април, май, юни, юли, август, септември и ноември). Зоопланктонът ще се пробонабира от интегриран воден стълб от 2 м над дъното до повърхността.
Шелфовият хабитат по РДМС включва общо 18 мониторингови станции, които ще се изследват сезонно 4 пъти в годината - зима (февруари), пролет (май), лято (август) и есен (ноември).
Фитопланктон: общо 216 проби/годишно, което включва 54 проби/4 пъти в годината.
Зоопланктон: общо 196 проби/годишно, което включва 49 проби/4 пъти в годината. Поради фактът, че дълбочината на станциите в шелфа варира от 31м до 200м броят проби не е еднакъв за всяка станция, а варира от 2 до 4 и се определя от температурния и плътностен градиент на водата.
Откритоморският хабитат представлява един район на оценка, включва 9 мониторингови станции, които ще се изследват сезонно 4 пъти в годината - зима (февруари), пролет (май), лято (август) и есен (ноември).
Фитопланктон: общо 108 проби/годишно, което включва 27 проби/4 пъти в годината.
Зоопланктон: общо 180 проби/годишно, което включва 45 проби/4 пъти в годината. Броят проби се определя от дълбочината, температурният и плътностен градиент на водната маса. На станция в открито море средният брой проби е 5.
Мониторингът на шелфовият и откритоморският хабитати през пролетно-летния период се изпълнява интегрирано с програмата за мониторинг по Д5 – Еутрофикация.
|
Крайбрежният хабитат по РДМС обхваща акваторията от едномилната зона до 30 метровата изобата. Включва 7 мониторингови станции, които ще се изследват 8 пъти в годината. По Дескриптор 1 „Биоразнообразие“, мониторингови кампании ще се провеждат 4 пъти в годината - зима (февруари), пролет (май), лято (август) и есен (ноември). По Дескриптор 5 „Еутрофикация“ ще се събират проби през пролетта и лятото, ежемесечно от април до септември.
Фитопланктон. По Дескриптор 1 „Биоразнообразие“ 4 пъти годишно (зима - февруари, пролет - май, лято - август и есен – ноември) по три хоризонта от 7 станции – 84 проби. По Дескриптор 5 „Еутрофикация“ ще се отчита 1 проба на станция (смесена фитопланктонна проба от повърхностния хоризонт и хоризонта на хлорофилния максимум; при отсъствие на хлорофилен максимум се взима проба от средния хоризонт между повърхността и дъното), ежемесечно от април до септември (общо 28 проби). В месеците май и август, когато съвпадат пробонабиранията по Д1 и Д5, ще се прилага принципа по Д1.
Фитопланктон: общо 112 проби/годишно.
Зоопланктон: общо 56 проби, от 7 станции, 8 пъти годишно (февруари, април, май, юни, юли, август, септември и ноември). Зоопланктонът ще се пробонабира от интегриран воден стълб от 2 м над дъното до повърхността.
Шелфовият хабитат по РДМС включва общо 18 мониторингови станции, които ще се изследват сезонно 4 пъти в годината - зима (февруари), пролет (май), лято (август) и есен (ноември).
Фитопланктон: общо 216 проби/годишно, което включва 54 проби/4 пъти в годината.
Зоопланктон: общо 196 проби/годишно, което включва 49 проби/4 пъти в годината. Поради фактът, че дълбочината на станциите в шелфа варира от 31м до 200м броят проби не е еднакъв за всяка станция, а варира от 2 до 4 и се определя от температурния и плътностен градиент на водата.
Откритоморският хабитат представлява един район на оценка, включва 9 мониторингови станции, които ще се изследват сезонно 4 пъти в годината - зима (февруари), пролет (май), лято (август) и есен (ноември).
Фитопланктон: общо 108 проби/годишно, което включва 27 проби/4 пъти в годината.
Зоопланктон: общо 180 проби/годишно, което включва 45 проби/4 пъти в годината. Броят проби се определя от дълбочината, температурният и плътностен градиент на водната маса. На станция в открито море средният брой проби е 5.
Мониторингът на шелфовият и откритоморският хабитати през пролетно-летния период се изпълнява интегрирано с програмата за мониторинг по Д5 – Еутрофикация.
|
Features |
Newly introduced non-indigenous species
|
Established non-indigenous species
|
Elements |
|
|
GES criteria |
D2C1 |
D2C2 |
Parameters |
|
|
Parameter Other |
Incidence |
Species composition |
Spatial scope |
|
|
Marine reporting units |
|
|
Temporal scope (start date - end date) |
2016-9999 |
2016-9999 |
Monitoring frequency |
Yearly |
Other |
Monitoring type |
|
|
Monitoring method |
|
|
Monitoring method other |
||
Quality control |
Качеството се гарантира чрез акредитация на експертите и лицата, ангажирани в провеждането на наблюденията.
|
Качеството се гарантира чрез акредитация на експертите и лицата, ангажирани в провеждането на наблюденията.
|
Data management |
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Институтът по океанология и Институтът по рибарство и аквакултури разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски експедиции (кампании). Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните не са съвместими с изискванията на Директивата INSPIRE. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни. Няма национална база данни, която да осигурява данни за историческите и съвременни показатели на състоянието на морската околна среда.
Честота на обновяване на данните - данните се обновяват ежегодно, след представянето им в БДЧР. Периодични доклади за състоянието на околната среда, на база на провеждания мониторинг се публикуват на интернет страницата на БДЧР: www.bsbd.bg и на Изпълнителната агенция по околна среда: http://eea.government.bg/bg/dokladi
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Институтът по океанология и Институтът по рибарство и аквакултури разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски експедиции (кампании). Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните не са съвместими с изискванията на Директивата INSPIRE. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни. Няма национална база данни, която да осигурява данни за историческите и съвременни показатели на състоянието на морската околна среда.
Честота на обновяване на данните - данните се обновяват ежегодно, след представянето им в БДЧР. Периодични доклади за състоянието на околната среда, на база на провеждания мониторинг се публикуват на интернет страницата на БДЧР: www.bsbd.bg и на Изпълнителната агенция по околна среда: http://eea.government.bg/bg/dokladi
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Data access |
||
Related indicator/name |
||
Contact |
||
References |