Member State report / Art11 / 2020 / D3 / Bulgaria / Black Sea
Report type | Member State report to Commission |
MSFD Article | Art. 11 Monitoring programmes (and Art. 17 updates) |
Report due | 2020-10-15 |
GES Descriptor | D3 Commercial fish and shellfish |
Member State | Bulgaria |
Region/subregion | Black Sea |
Reported by | Black Sea Basin Directorate |
Report date | 2023-02-09 |
Report access |
Descriptor |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
D3 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Monitoring strategy description |
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 – Commercially exploited fish and shellfish) е насочена към оценка на текущото състояние на популациите на стопанските видове риби и черупкови, които се управляват на основание на Общата политика в областта на рибарството. Оценките на запасите на промишлените видове риби следва да се извършват на регионално ниво, а ако такива липсват – на национално ниво. Стратегията има за цел и оценка на негативното въздействие върху видовете в резултат от антропогенната дейност (риболов, пространствен обхват и разпространение на физическото въздействие върху морското дъно, пространствен обхват на местообитанията, които са неблагоприятно повлияни от физическото въздействие). Обхватът на оценката за българската акватория на Черно море включва следните видове: трицона (S. sprattus), калкан (S. maximus), меджид (M. merlangus), барбуня (M. barbatus), черноморски сафрид (T. mediterraneus), черноморска бодлива акула (S. acanthias), хамсия (E. encrasicolus), морска лисица (R. clavata), карагьоз (A.immaculata). На национално ниво, данните и резултатите от експедиционните изследвания по Националната програма за събиране на данни от риболова директно могат да се използват за изчисляване на някои от първичните и вторичните индикатори. Останалата част от първичните индикатори, могат да бъдат изчислени само след извършване на аналитични оценки на запасите на регионално ниво Черно море. За видовете, за които липсват регионални оценки, ще бъдат прилагани вторични индикатори. Стратегията за мониторинг по Дескриптор D3 – Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов (SD3 - Commercially exploited fish and shellfish) има пряка връзка със стратегията за мониторинг по Дескриптор 1 Видове риби, които не са обект на промишлен риболов (SD - 1.3. Biodiversity – Fish) и Стратегията за мониторинг по Дескриптор 2 Неместни видове (SD2 – Non-indigenous species).
Мониторинговите програми към стратегията SD3 – Commercially exploited fish and shellfish е интегрирана с програмите по стратегията SD – 1.3. Biodiversity – Fish (т.е програмите са едни и същи за видовете риби, които не са обект на промишлен риболов (D1) и за търговските видове риби и черупкови организми (D3)).
Програмите осигуряват и информация по Дескриптор 4 и връзките между ключовите функционални групи риби, както и по Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно. Провеждането на мониторинга по Дескриптор 3 е интегриран с този по Д1, Д
|
Coverage of GES criteria |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Gaps and plans |
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Основните проблеми по отношение на стопанските видове риби и черупкови пред българския бряг на Черно море, са свързани с недостига на данни за демографските характеристики на видовете, както и оценки на числеността и биомасата им. Липсата на достатъчно актуална научна информация възпрепятства прилагането на индикаторите, предложени за оценка на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние за всички видове, както и определяне на базисно състояние и прагови стойности за част от тях. Част от индикаторите се нуждаят от допълнително развитие. Осигуряване на достатъчен капацитет на компетентните органи и организации (като човешки ресурс, експертен потенциал и оборудване) за планирането и провеждането на мониторинга на морската околна среда. Осигуряване на необходимото и навременно финансиране на изпълнението на програмите за мониторинг в съответствие с РДМС. Разработване на индикатори и критерии за оценка на изменения в компонентите на морската околна среда във връзка с климатичните промени и разграничаването им от ефектите на антропогенен натиск. Подобряване на управлението на данните и информацията, свързани със състоянието на морската околна среда. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финансови инструменти. Подобряване на координацията с другите институции / организации, предоставящи информация, свързана със състоянието или въздействието върху морската околна среда. Използване на регионални оценки на рибните запаси от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), при определяне на ДСМОС и цели на D3.
|
Related targets |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Coverage of targets |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Related measures |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Coverage of measures |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Related monitoring programmes |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Programme code |
BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities |
BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities |
BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities |
BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities |
BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities |
BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_06_FishPopulationCharacteristics |
BLKBG_D0134_06_FishPopulationCharacteristics |
BLKBG_D0134_06_FishPopulationCharacteristics |
BLKBG_D0134_10_StateofHabitatsFish |
BLKBG_D0134_10_StateofHabitatsFish |
BLKBG_D013_11_MortalityInjuryFisheries |
BLKBG_D013_11_MortalityInjuryFisheries |
BLKBG_D08_04_ContaminantInputsAcuteEvents |
BLKBG_D08_04_ContaminantInputsAcuteEvents |
BLKBG_D10_10_LitterAbundanceVolume |
BLKBG_D10_11_LitterMicroParticles |
BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures |
Programme name |
Mobile species – mortality/injury rates from other human activities |
Mobile species – mortality/injury rates from other human activities |
Mobile species – mortality/injury rates from other human activities |
Mobile species – mortality/injury rates from other human activities |
Mobile species – mortality/injury rates from other human activities |
Mobile species – mortality/injury rates from other human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Marine and coastal human activities |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – population characteristics (fish) |
Mobile species – population characteristics (fish) |
Mobile species – population characteristics (fish) |
Mobile species – state of habitats (fish) |
Mobile species – state of habitats (fish) |
Mobile species – mortality/injury rates from fisheries (targeted and/or incidental) |
Mobile species – mortality/injury rates from fisheries (targeted and/or incidental) |
Contaminant inputs – acute pollution events, incl. oil spills |
Contaminant inputs – acute pollution events, incl. oil spills |
Litter - characteristics and abundance/volume on coast, water surface, seabed |
Litter micro-particles - abundance/volume in water, sediment |
Effectiveness of Measures |
Update type |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Same programme as in 2014 |
Old programme codes |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
Programme description |
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности“ (Mobile species – mortality/injury rates from from other human activities) цели осигуряването на данни и информация за оказваното въздействие на отделни видове антропогенен натиск, различни от рибарството, върху състоянието на силно подвижните видове, наблюдавани в рамките на стратегиите за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD3 - Commercially exploited fish and shelfish. Въздействията ще се наблюдават в рамките на следните стратегии: стратегия “SD8 – Contaminants” и следните критерии: D8C2 Неблагоприятно въздействие на замърсителите (Adverse effects of contaminants) – касаещ морските бозайници и рибите) и D8C4 Неблагоприятно въздействие от значителни интензивни замърсявания (Adverse effects of significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници, и рибите; стратегия „SD10 – Marine litter“ и следните критерии: D10C3 Неблагоприятно въздействие върху видовете от поглъщане на отпадъци (D10C3 Litter ingested) – касаещ морските птици и бозайници и рибите, D10C4 Неблагоприятно въздействие върху видовете и местообитанията от отпадъци (D10C4 Adverse effects of litter) – касаещ морските птици и бозайници и рибите; стратегия „SD11 – Underwatet noise“ и следните критерии: D11C1 (D11C1 Anthropogenic impulsive sound) - касаещ морските птици и бозайници и рибите и D11C2 (D11C2 Anthropogenic continuous low-frequency sound) – касаещ морските птици и бозайници и рибите. Предварителна информация кои видове са обект на натиск, оказван от различните човешки дейности и ползвания на морската среда не може да бъде посочена. Информация за тях ще бъде събирана по време на провеждане на мониторинга по другите дескриптори или наблюдения от други контролни органи. Програмата ще спомага и за осигуряване на информация по D8C3 Значителни инцидентни замърсявания (Significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници и рибите). Настоящата програма Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности, код BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities (Mobile species – mortality/injury rates from other human activities), кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – mortality/injury rates from other human activities.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности“ (Mobile species – mortality/injury rates from from other human activities) цели осигуряването на данни и информация за оказваното въздействие на отделни видове антропогенен натиск, различни от рибарството, върху състоянието на силно подвижните видове, наблюдавани в рамките на стратегиите за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD3 - Commercially exploited fish and shelfish. Въздействията ще се наблюдават в рамките на следните стратегии: стратегия “SD8 – Contaminants” и следните критерии: D8C2 Неблагоприятно въздействие на замърсителите (Adverse effects of contaminants) – касаещ морските бозайници и рибите) и D8C4 Неблагоприятно въздействие от значителни интензивни замърсявания (Adverse effects of significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници, и рибите; стратегия „SD10 – Marine litter“ и следните критерии: D10C3 Неблагоприятно въздействие върху видовете от поглъщане на отпадъци (D10C3 Litter ingested) – касаещ морските птици и бозайници и рибите, D10C4 Неблагоприятно въздействие върху видовете и местообитанията от отпадъци (D10C4 Adverse effects of litter) – касаещ морските птици и бозайници и рибите; стратегия „SD11 – Underwatet noise“ и следните критерии: D11C1 (D11C1 Anthropogenic impulsive sound) - касаещ морските птици и бозайници и рибите и D11C2 (D11C2 Anthropogenic continuous low-frequency sound) – касаещ морските птици и бозайници и рибите. Предварителна информация кои видове са обект на натиск, оказван от различните човешки дейности и ползвания на морската среда не може да бъде посочена. Информация за тях ще бъде събирана по време на провеждане на мониторинга по другите дескриптори или наблюдения от други контролни органи. Програмата ще спомага и за осигуряване на информация по D8C3 Значителни инцидентни замърсявания (Significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници и рибите). Настоящата програма Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности, код BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities (Mobile species – mortality/injury rates from other human activities), кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – mortality/injury rates from other human activities.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности“ (Mobile species – mortality/injury rates from from other human activities) цели осигуряването на данни и информация за оказваното въздействие на отделни видове антропогенен натиск, различни от рибарството, върху състоянието на силно подвижните видове, наблюдавани в рамките на стратегиите за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD3 - Commercially exploited fish and shelfish. Въздействията ще се наблюдават в рамките на следните стратегии: стратегия “SD8 – Contaminants” и следните критерии: D8C2 Неблагоприятно въздействие на замърсителите (Adverse effects of contaminants) – касаещ морските бозайници и рибите) и D8C4 Неблагоприятно въздействие от значителни интензивни замърсявания (Adverse effects of significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници, и рибите; стратегия „SD10 – Marine litter“ и следните критерии: D10C3 Неблагоприятно въздействие върху видовете от поглъщане на отпадъци (D10C3 Litter ingested) – касаещ морските птици и бозайници и рибите, D10C4 Неблагоприятно въздействие върху видовете и местообитанията от отпадъци (D10C4 Adverse effects of litter) – касаещ морските птици и бозайници и рибите; стратегия „SD11 – Underwatet noise“ и следните критерии: D11C1 (D11C1 Anthropogenic impulsive sound) - касаещ морските птици и бозайници и рибите и D11C2 (D11C2 Anthropogenic continuous low-frequency sound) – касаещ морските птици и бозайници и рибите. Предварителна информация кои видове са обект на натиск, оказван от различните човешки дейности и ползвания на морската среда не може да бъде посочена. Информация за тях ще бъде събирана по време на провеждане на мониторинга по другите дескриптори или наблюдения от други контролни органи. Програмата ще спомага и за осигуряване на информация по D8C3 Значителни инцидентни замърсявания (Significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници и рибите). Настоящата програма Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности, код BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities (Mobile species – mortality/injury rates from other human activities), кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – mortality/injury rates from other human activities.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности“ (Mobile species – mortality/injury rates from from other human activities) цели осигуряването на данни и информация за оказваното въздействие на отделни видове антропогенен натиск, различни от рибарството, върху състоянието на силно подвижните видове, наблюдавани в рамките на стратегиите за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD3 - Commercially exploited fish and shelfish. Въздействията ще се наблюдават в рамките на следните стратегии: стратегия “SD8 – Contaminants” и следните критерии: D8C2 Неблагоприятно въздействие на замърсителите (Adverse effects of contaminants) – касаещ морските бозайници и рибите) и D8C4 Неблагоприятно въздействие от значителни интензивни замърсявания (Adverse effects of significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници, и рибите; стратегия „SD10 – Marine litter“ и следните критерии: D10C3 Неблагоприятно въздействие върху видовете от поглъщане на отпадъци (D10C3 Litter ingested) – касаещ морските птици и бозайници и рибите, D10C4 Неблагоприятно въздействие върху видовете и местообитанията от отпадъци (D10C4 Adverse effects of litter) – касаещ морските птици и бозайници и рибите; стратегия „SD11 – Underwatet noise“ и следните критерии: D11C1 (D11C1 Anthropogenic impulsive sound) - касаещ морските птици и бозайници и рибите и D11C2 (D11C2 Anthropogenic continuous low-frequency sound) – касаещ морските птици и бозайници и рибите. Предварителна информация кои видове са обект на натиск, оказван от различните човешки дейности и ползвания на морската среда не може да бъде посочена. Информация за тях ще бъде събирана по време на провеждане на мониторинга по другите дескриптори или наблюдения от други контролни органи. Програмата ще спомага и за осигуряване на информация по D8C3 Значителни инцидентни замърсявания (Significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници и рибите). Настоящата програма Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности, код BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities (Mobile species – mortality/injury rates from other human activities), кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – mortality/injury rates from other human activities.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности“ (Mobile species – mortality/injury rates from from other human activities) цели осигуряването на данни и информация за оказваното въздействие на отделни видове антропогенен натиск, различни от рибарството, върху състоянието на силно подвижните видове, наблюдавани в рамките на стратегиите за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD3 - Commercially exploited fish and shelfish. Въздействията ще се наблюдават в рамките на следните стратегии: стратегия “SD8 – Contaminants” и следните критерии: D8C2 Неблагоприятно въздействие на замърсителите (Adverse effects of contaminants) – касаещ морските бозайници и рибите) и D8C4 Неблагоприятно въздействие от значителни интензивни замърсявания (Adverse effects of significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници, и рибите; стратегия „SD10 – Marine litter“ и следните критерии: D10C3 Неблагоприятно въздействие върху видовете от поглъщане на отпадъци (D10C3 Litter ingested) – касаещ морските птици и бозайници и рибите, D10C4 Неблагоприятно въздействие върху видовете и местообитанията от отпадъци (D10C4 Adverse effects of litter) – касаещ морските птици и бозайници и рибите; стратегия „SD11 – Underwatet noise“ и следните критерии: D11C1 (D11C1 Anthropogenic impulsive sound) - касаещ морските птици и бозайници и рибите и D11C2 (D11C2 Anthropogenic continuous low-frequency sound) – касаещ морските птици и бозайници и рибите. Предварителна информация кои видове са обект на натиск, оказван от различните човешки дейности и ползвания на морската среда не може да бъде посочена. Информация за тях ще бъде събирана по време на провеждане на мониторинга по другите дескриптори или наблюдения от други контролни органи. Програмата ще спомага и за осигуряване на информация по D8C3 Значителни инцидентни замърсявания (Significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници и рибите). Настоящата програма Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности, код BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities (Mobile species – mortality/injury rates from other human activities), кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – mortality/injury rates from other human activities.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности“ (Mobile species – mortality/injury rates from from other human activities) цели осигуряването на данни и информация за оказваното въздействие на отделни видове антропогенен натиск, различни от рибарството, върху състоянието на силно подвижните видове, наблюдавани в рамките на стратегиите за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD3 - Commercially exploited fish and shelfish. Въздействията ще се наблюдават в рамките на следните стратегии: стратегия “SD8 – Contaminants” и следните критерии: D8C2 Неблагоприятно въздействие на замърсителите (Adverse effects of contaminants) – касаещ морските бозайници и рибите) и D8C4 Неблагоприятно въздействие от значителни интензивни замърсявания (Adverse effects of significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници, и рибите; стратегия „SD10 – Marine litter“ и следните критерии: D10C3 Неблагоприятно въздействие върху видовете от поглъщане на отпадъци (D10C3 Litter ingested) – касаещ морските птици и бозайници и рибите, D10C4 Неблагоприятно въздействие върху видовете и местообитанията от отпадъци (D10C4 Adverse effects of litter) – касаещ морските птици и бозайници и рибите; стратегия „SD11 – Underwatet noise“ и следните критерии: D11C1 (D11C1 Anthropogenic impulsive sound) - касаещ морските птици и бозайници и рибите и D11C2 (D11C2 Anthropogenic continuous low-frequency sound) – касаещ морските птици и бозайници и рибите. Предварителна информация кои видове са обект на натиск, оказван от различните човешки дейности и ползвания на морската среда не може да бъде посочена. Информация за тях ще бъде събирана по време на провеждане на мониторинга по другите дескриптори или наблюдения от други контролни органи. Програмата ще спомага и за осигуряване на информация по D8C3 Значителни инцидентни замърсявания (Significant acute pollution events) – касаещ морските птици и бозайници и рибите). Настоящата програма Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на други човешки дейности, код BLKBG-D0110_12_ MortalityInjuryHumanActivities (Mobile species – mortality/injury rates from other human activities), кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – mortality/injury rates from other human activities.
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - популационни характеристики (риби)“ (Mobile species – population characteristics (fish)“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD - Commercially exploited fish and shellfish. Демографските характеристики на видовете (размерна или възрастова структура, съотношение между половете, плодовитост, оцеляемост и смъртност) са показателни за естествената популация, която не е неблагоприятно повлияна от антропогенния натиск. Програмата ще осигури данни и информация за демографските характеристики на популациите на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънните шелфови видове риби (Demersal shelf fish), представители на силно подвижните видове /групи видове (Highly mobile species / Group of species): размер на индивидите, възрастова структура на популациите – брой на младите и възрастните индивиди от отделните видове, съотношение между половете, продуктивност (плодовитост), поведение на индивидите, включващо придвижвания, миграция (включително модел), хранене, размножителен успех; процент на оцеляване (критерий D1C3). Програмата се отнася до крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънните шелфови видове риби (Demersal shelf fish), представители на силно подвижните видове /групи видове (Highly mobile species / Group of species).
Изпълнението на настоящата програма за мониторинг ще осигури данни и информация относно референтното състояние на демографската структура на популациите на нетърговските видове риби и ще спомогне за формулиране на екологични цели, извеждане на индикатори и прагови стойности.
Програмата е актуализирана спрямо 2014 г. (Modified from 2014), но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – population characteristics.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - популационни характеристики (риби)“ (Mobile species – population characteristics (fish)“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD - Commercially exploited fish and shellfish. Демографските характеристики на видовете (размерна или възрастова структура, съотношение между половете, плодовитост, оцеляемост и смъртност) са показателни за естествената популация, която не е неблагоприятно повлияна от антропогенния натиск. Програмата ще осигури данни и информация за демографските характеристики на популациите на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънните шелфови видове риби (Demersal shelf fish), представители на силно подвижните видове /групи видове (Highly mobile species / Group of species): размер на индивидите, възрастова структура на популациите – брой на младите и възрастните индивиди от отделните видове, съотношение между половете, продуктивност (плодовитост), поведение на индивидите, включващо придвижвания, миграция (включително модел), хранене, размножителен успех; процент на оцеляване (критерий D1C3). Програмата се отнася до крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънните шелфови видове риби (Demersal shelf fish), представители на силно подвижните видове /групи видове (Highly mobile species / Group of species).
Изпълнението на настоящата програма за мониторинг ще осигури данни и информация относно референтното състояние на демографската структура на популациите на нетърговските видове риби и ще спомогне за формулиране на екологични цели, извеждане на индикатори и прагови стойности.
Програмата е актуализирана спрямо 2014 г. (Modified from 2014), но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – population characteristics.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - популационни характеристики (риби)“ (Mobile species – population characteristics (fish)“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD - Commercially exploited fish and shellfish. Демографските характеристики на видовете (размерна или възрастова структура, съотношение между половете, плодовитост, оцеляемост и смъртност) са показателни за естествената популация, която не е неблагоприятно повлияна от антропогенния натиск. Програмата ще осигури данни и информация за демографските характеристики на популациите на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънните шелфови видове риби (Demersal shelf fish), представители на силно подвижните видове /групи видове (Highly mobile species / Group of species): размер на индивидите, възрастова структура на популациите – брой на младите и възрастните индивиди от отделните видове, съотношение между половете, продуктивност (плодовитост), поведение на индивидите, включващо придвижвания, миграция (включително модел), хранене, размножителен успех; процент на оцеляване (критерий D1C3). Програмата се отнася до крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънните шелфови видове риби (Demersal shelf fish), представители на силно подвижните видове /групи видове (Highly mobile species / Group of species).
Изпълнението на настоящата програма за мониторинг ще осигури данни и информация относно референтното състояние на демографската структура на популациите на нетърговските видове риби и ще спомогне за формулиране на екологични цели, извеждане на индикатори и прагови стойности.
Програмата е актуализирана спрямо 2014 г. (Modified from 2014), но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – population characteristics.
|
Програмата за мониторинг Програма „Състояние на местообитанията (риби)“ (Mobile species – state of habitats (fish), код BLKBG- BLKBG_D0134_10_StateofHabitatsFish осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity – Fish. Програмата има за цел да осигури данни и информация за състоянието на местообитанията на популациите силно подвижните видове /групи видове (Highly mobile species / Group of species). Същите могат да бъдат повлияни както от променящите се условия в хранителната мрежа, така и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата се отнася до крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънните шелфови видове риби (Demersal shelf fish).
Изпълнението на настоящата програма за мониторинг ще осигури данни и информация относно референтното състояние на типовете местообитания на нетърговските видове риби и площта по типове местообитания, която е негативно повлияна и ще спомогне за формулиране на екологични цели, извеждане на индикатори и прагови стойности.
Програмата е актуализирана спрямо 2014 г. (Modified from 2014), но кодът е запазен.
Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – state of habitats.
|
Програмата за мониторинг Програма „Състояние на местообитанията (риби)“ (Mobile species – state of habitats (fish), код BLKBG- BLKBG_D0134_10_StateofHabitatsFish осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity – Fish. Програмата има за цел да осигури данни и информация за състоянието на местообитанията на популациите силно подвижните видове /групи видове (Highly mobile species / Group of species). Същите могат да бъдат повлияни както от променящите се условия в хранителната мрежа, така и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата се отнася до крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънните шелфови видове риби (Demersal shelf fish).
Изпълнението на настоящата програма за мониторинг ще осигури данни и информация относно референтното състояние на типовете местообитания на нетърговските видове риби и площта по типове местообитания, която е негативно повлияна и ще спомогне за формулиране на екологични цели, извеждане на индикатори и прагови стойности.
Програмата е актуализирана спрямо 2014 г. (Modified from 2014), но кодът е запазен.
Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – state of habitats.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на рибарството (целево и/или инцидентно“ (Mobile species – mortality/injury rates from fisheries (targeted and/or incidental) осигурява данни и информация към стратегиите за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD3 - Commecrially exploited fish and shelfish.
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за оценка въздействието върху силно подвижните видове от риболовните дейности, които пряко или косвено им влияят. Програмата има за цел да предостави основна информация за открити мъртви или наранени морски бозайници, морски птици и риби вследствие на риболов (целеви и/или случаен), което ще допринесе и по-точна оцека на тяхното състояние. Ако са налични достатъчно подробни и достоверни данни от случайния приулов, то тогава би могло да се оцени дали има реална заплаха за регистрираните видове и техните популации вследствие на този вид натиск. Програмата ще разчита на данни от провеждани регулярни изследвания на рибните запаси в българската част на Черно море или такива в рамките на проекти, които вклюват и записи на данни за инцидентния приулов, както и от програмата за мониторинг по Дескриптор 3 „Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов“. В бъдеще допълнителна информация би могла да се събира и чрез от евентуално участие на доброволци за наблюдение и записване на данни за изхвърления или предадения случаен приулов от търговския риболов, при които следва да се отбелязват и случайно уловени птици, морски бозайници и риби, които не са обект на търговски интерес, както и целевите групи търговски видове риби. Програмата цели да подпомогне определянето на видове, обект на натиск от риболова и извеждане на прагови стойности, т.к. към момента все още липсва такава информация, както и подпомогне планирането на допълнителни мерки за постигане на ДСМОС. Програмата е актуализирана спрямо 2014 г. (Modified from 2014), но кодът е запазен. Настоящата програма за мониторинг има връзка със следните програми Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds, Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – mammals и Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish. Програмата кореспондира със следнaтa програмa за мониторинг в индикативния списък за докладване: Mobile species – mortality/injury rates from fisheries (targeted and/or incidental).
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове - смъртност/наранявания в резултат на рибарството (целево и/или инцидентно“ (Mobile species – mortality/injury rates from fisheries (targeted and/or incidental) осигурява данни и информация към стратегиите за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish и SD3 - Commecrially exploited fish and shelfish.
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за оценка въздействието върху силно подвижните видове от риболовните дейности, които пряко или косвено им влияят. Програмата има за цел да предостави основна информация за открити мъртви или наранени морски бозайници, морски птици и риби вследствие на риболов (целеви и/или случаен), което ще допринесе и по-точна оцека на тяхното състояние. Ако са налични достатъчно подробни и достоверни данни от случайния приулов, то тогава би могло да се оцени дали има реална заплаха за регистрираните видове и техните популации вследствие на този вид натиск. Програмата ще разчита на данни от провеждани регулярни изследвания на рибните запаси в българската част на Черно море или такива в рамките на проекти, които вклюват и записи на данни за инцидентния приулов, както и от програмата за мониторинг по Дескриптор 3 „Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов“. В бъдеще допълнителна информация би могла да се събира и чрез от евентуално участие на доброволци за наблюдение и записване на данни за изхвърления или предадения случаен приулов от търговския риболов, при които следва да се отбелязват и случайно уловени птици, морски бозайници и риби, които не са обект на търговски интерес, както и целевите групи търговски видове риби. Програмата цели да подпомогне определянето на видове, обект на натиск от риболова и извеждане на прагови стойности, т.к. към момента все още липсва такава информация, както и подпомогне планирането на допълнителни мерки за постигане на ДСМОС. Програмата е актуализирана спрямо 2014 г. (Modified from 2014), но кодът е запазен. Настоящата програма за мониторинг има връзка със следните програми Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds, Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – mammals и Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish. Програмата кореспондира със следнaтa програмa за мониторинг в индикативния списък за докладване: Mobile species – mortality/injury rates from fisheries (targeted and/or incidental).
|
Целта на програмата е провеждане на извънреден мониторинг на морската среда и въздействието им върху морските видове и местообитания, наблюдавани в рамките на стратегии SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish, SD3 - Commecrially exploited fish and shelfish, SD1.4 - Biodiversity – Pelagic habitats и SD1.5 - Biodiversity – Benthic habitats при възникнали значителни интензивни (инцидентни) химични замърсявания, включващи и нефтени разливи в българската част на Черно море. Този вид мониторинг е част от стратегията за мониторинг „SD8 – Замърсители“ и е свързан с Дескриптор 8, критерий D8C3 (използван за оценка по D8C4). Мониторингът ще се провежда при необходимост, в случай на регистрирани значителни интензивни (инцидентни) замърсявания от различни човешки дейности, най-често добив на нефт и природен газ, включително инфраструктура; транспорт – транспортна инфраструктура; морски транспорт – корабоплаване (Extraction of oil and gas, including infrastructure; Transport – infrastructure; Transport — shipping) и няма да бъде част от провеждания регулярен мониторинг по чл. 11 от РДМС.
Към момента действията, които се предприемат при настъпили инцидентни събития със значително интензивно замърсяване вследствие на нефтени разливи са съгласно действащия Национален авариен план за борба с нефтени разливи в Черно море.
За предприемане на действия по настъпили замърсявания на морската среда от морско-базирани дейности, включително и от нефтени разливи, отговорна институция е Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с териториални дирекции във Варна и Бургас.
Пространственият обхват на програмата ще включва българската част на Черно море (BLK-BG-MS-1). Програмата е актуализирана спрямо 2014, но кодът е запазен. Настоящата програма кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Contaminant inputs – acute pollution events, incl. oil spills.
|
Целта на програмата е провеждане на извънреден мониторинг на морската среда и въздействието им върху морските видове и местообитания, наблюдавани в рамките на стратегии SD1.1. – Biodiversity – Birds, SD1.2. – Biodiversity – Mammals, SD1.3. – Biodiversity – Fish, SD3 - Commecrially exploited fish and shelfish, SD1.4 - Biodiversity – Pelagic habitats и SD1.5 - Biodiversity – Benthic habitats при възникнали значителни интензивни (инцидентни) химични замърсявания, включващи и нефтени разливи в българската част на Черно море. Този вид мониторинг е част от стратегията за мониторинг „SD8 – Замърсители“ и е свързан с Дескриптор 8, критерий D8C3 (използван за оценка по D8C4). Мониторингът ще се провежда при необходимост, в случай на регистрирани значителни интензивни (инцидентни) замърсявания от различни човешки дейности, най-често добив на нефт и природен газ, включително инфраструктура; транспорт – транспортна инфраструктура; морски транспорт – корабоплаване (Extraction of oil and gas, including infrastructure; Transport – infrastructure; Transport — shipping) и няма да бъде част от провеждания регулярен мониторинг по чл. 11 от РДМС.
Към момента действията, които се предприемат при настъпили инцидентни събития със значително интензивно замърсяване вследствие на нефтени разливи са съгласно действащия Национален авариен план за борба с нефтени разливи в Черно море.
За предприемане на действия по настъпили замърсявания на морската среда от морско-базирани дейности, включително и от нефтени разливи, отговорна институция е Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с териториални дирекции във Варна и Бургас.
Пространственият обхват на програмата ще включва българската част на Черно море (BLK-BG-MS-1). Програмата е актуализирана спрямо 2014, но кодът е запазен. Настоящата програма кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Contaminant inputs – acute pollution events, incl. oil spills.
|
Целта на програмата е да се следи изобилието и обема (броя и теглото) на макроотпадъците (отпадъците над 2,5 cm) по плажните/бреговите ивици, плаващи по морската повърхност и отложени по морското дъно в българската част на Черно море. Програмата предоставя данни за Стратегия за мониторинг по Дескриптор 10 Морски отпадъци SD10 – Marine litter и е свързана с критерий D10C1. По-конкретно се събират данни и информация за наземни и морско-базирани източници на натиск, внасящи отпадъци, пътищата на навлизане на отпадъците, за оценка на нивата на натиск в морската среда и нейното състояние, както и за оценка ефективността на мерките. Честотата на мониторинг на отпадъците по плажните/бреговите ивици, плаващи по морската повърхност и отложени по морското дъно е планирана ежегодно (по плажовете- 4пъти/годишно на 10 места, а в морска среда-чрез трансекти в крайбрежните води, шелфа и ИИЗ). Морските райони за оценка са: BLK-BG-AA-Coastal - за плажовете, а за морската среда - BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra; BLK-BG-AA-KaliakraGalata; BLK-BG-AA-GalataEmine; BLK-BG-AA-EmineMaslennos; BLK-BG-AA-MaslennosRezovo; BLK-BG-AA-Shelf; BLK-BG-AA-OpenSea. Праговите стойности за индикаторите са тези определени на ниво ЕС. Програмата кореспондира със следнaтa програмa за мониторинг, включенa в индикативния списък за докладване: Litter - characteristics and abundance/volume on coast, water surface, seabed. Програмата е променена (актуализирана) спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е същият.
|
Целта на програмата е да се следи изобилието и обема (броя и теглото) на микроотпадъците (отпадъците под 5 mm) по плажните/бреговите ивици, плаващи по морската повърхност и отложени по морското дъно в българската част на Черно море. Програмата предоставя данни за Стратегия за мониторинг по Дескриптор 10 Морски отпадъци SD10 – Marine litter и е свързана с критерий D10C2, потенциално и D10C3 и D10C4. По-конкретно се събират данни и информация за наземни и морско-базирани източници на натиск, внасящи отпадъци, пътищата на навлизане на отпадъците, за оценка на нивата на натиск в морската среда и нейното състояние, както и за оценка ефективността на мерките. Честотата на мониторинг на микроотпадъците по плажните/бреговите ивици, плаващи по морската повърхност и отложени по морското дъно е планирана ежегодно (по плажовете- 4пъти/годишно на 10 места, а в морска среда-чрез трансекти в крайбрежните води, шелфа и ИИЗ). Морските район за оценка са: BLK-BG-AA-Coastal - за плажовете, а за морската среда - BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra; BLK-BG-AA-KaliakraGalata; BLK-BG-AA-GalataEmine; BLK-BG-AA-EmineMaslennos; BLK-BG-AA-MaslennosRezovo; BLK-BG-AA-Shelf; BLK-BG-AA-OpenSea. Прагови стойности за индикаторите за микроотпадъците все още липсват. Програмата кореспондира със следнaтa програмa за мониторинг, включенa в индикативния списък за докладване: Litter micro-particles - abundance/volume in water, sediment. Програмата е променена (актуализирана) спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е същият.
|
Първата програма от мерки (ПоМ) към Морската стратегия на България беше разработена за периода 2016-2021. Нейното прилагане е стартирало, но все има нестартирали мерки. Необходимо е прецизиране на техния обхват и заложени действия, с цел същите да бъдат изпълнени. Ефективността на мерките силно зависи от навременното им прилагане от всички отговорни институции. Програмата за ефективност на мерките BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures се отнася към всички дескриптори.
Data will be available via the website of Black sea Basin Directorate: https://www.bsbd.org/bg/m_env_and_action.html
|
Monitoring purpose |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Other policies and conventions |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||
Regional cooperation - coordinating body |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||
Regional cooperation - countries involved |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Regional cooperation - implementation level |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Agreed data collection methods |
Agreed data collection methods |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
||||||||||||||||||||||
Monitoring details |
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират.
|
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират.
|
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират.
|
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират.
|
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират.
|
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Програмата за мониторинг по D1 ще бъде интегрирана с програмите за мониторинг на Дескриптори D3 и D10. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Програмата за мониторинг по D1 ще бъде интегрирана с програмите за мониторинг на Дескриптори D3 и D10. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Не се предвижда специално планиран мониторинг в рамките на тази програма. Програмата ще разчита на данни от провеждани регулярни изследвания на рибните запаси в българската част на Черно море или такива в рамките на проекти, които вклюват и записи на данни за инцидентния приулов, както и от програмата за мониторинг по Дескриптор 3 „Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов“. В бъдеще допълнителна информация би могла да се събира и чрез от евентуално участие на доброволци за наблюдение и записване на данни за изхвърления или предадения случаен приулов от търговския риболов, при които следва да се отбелязват и случайно уловени птици, морски бозайници и риби, които не са обект на търговски интерес, както и целевите групи търговски видове риби.
|
Не се предвижда специално планиран мониторинг в рамките на тази програма. Програмата ще разчита на данни от провеждани регулярни изследвания на рибните запаси в българската част на Черно море или такива в рамките на проекти, които вклюват и записи на данни за инцидентния приулов, както и от програмата за мониторинг по Дескриптор 3 „Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов“. В бъдеще допълнителна информация би могла да се събира и чрез от евентуално участие на доброволци за наблюдение и записване на данни за изхвърления или предадения случаен приулов от търговския риболов, при които следва да се отбелязват и случайно уловени птици, морски бозайници и риби, които не са обект на търговски интерес, както и целевите групи търговски видове риби.
|
Данните ще се събират както от изпълнението на проведения извънреден мониторинг от екологичните компетентни органи, така и от останалите отговорни органи за действие при възникване на такива събития, и от дистанционно наблюдение, което включва наблюдение чрез сателит или въздушни наблюдения.
|
Данните ще се събират както от изпълнението на проведения извънреден мониторинг от екологичните компетентни органи, така и от останалите отговорни органи за действие при възникване на такива събития, и от дистанционно наблюдение, което включва наблюдение чрез сателит или въздушни наблюдения.
|
Честотата на мониторинг на отпадъците по плажните/бреговите ивици, плаващи по морската повърхност и отложени по морското дъно е планирана ежегодно (по плажовете- 4пъти/годишно на 10 места, а в морска среда-чрез трансекти в крайбрежните води, шелфа и ИИЗ).
|
Честотата на мониторинг на микроотпадъците по плажните/бреговите ивици, плаващи по морската повърхност и отложени по морското дъно е планирана ежегодно (по плажовете- 4пъти/годишно на 10 места, а в морска среда-чрез трансекти в крайбрежните води, шелфа и ИИЗ
|
|
Features |
Input of litter (solid waste matter, including micro-sized litter)
|
Input of litter (solid waste matter, including micro-sized litter)
|
Input of anthropogenic sound (impulsive, continuous)
|
Input of anthropogenic sound (impulsive, continuous)
|
Input of other substances (e.g. synthetic substances, non-synthetic substances, radionuclides) – diffuse sources, point sources, atmospheric deposition, acute events
|
Adverse effects on species or habitats
|
Aquaculture – marine, including infrastructure
|
Fish and shellfish harvesting (professional, recreational)
|
Fish and shellfish processing
|
Marine plant harvesting
|
Extraction of minerals (rock, metal ores, gravel, sand, shell)
|
Extraction of oil and gas, including infrastructure
|
Extraction of water
|
Military operations (subject to Article 2(2))
|
Transmission of electricity and communications (cables)
|
Renewable energy generation (wind, wave and tidal power), including infrastructure
|
Research, survey and educational activities
|
Coastal defence and flood protection
|
Restructuring of seabed morphology, including dredging and depositing of materials
|
Tourism and leisure activities
|
Tourism and leisure infrastructure
|
Transport infrastructure
|
Transport – shipping
|
Waste treatment and disposal
|
Input of other substances (e.g. synthetic substances, non-synthetic substances, radionuclides) – diffuse sources, point sources, atmospheric deposition, acute events
|
Input of litter (solid waste matter, including micro-sized litter)
|
Input of nutrients – diffuse sources, point sources, atmospheric deposition
|
Input of anthropogenic sound (impulsive, continuous)
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Species affected by incidental by-catch
|
Extraction of, or mortality/injury to, wild species (by commercial and recreational fishing and other activities)
|
Acute pollution events
|
Adverse effects on species or habitats
|
Litter in the environment
|
Micro-litter in the environment
|
Urban uses
|
Elements |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
GES criteria |
D10C3 |
D10C4 |
D11C1 |
D11C2 |
D8C2 |
D8C4 |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
NotRelevan |
D1C2 |
D1C2 |
D1C4 |
D1C4 |
D3C2 |
D3C3 |
D4C1 |
D4C1 |
D4C2 |
D4C2 |
D1C3 |
D1C3 |
D3C3 |
D1C5 |
D1C5 |
D1C1 |
D3C1 |
D8C3 |
D8C4 |
D10C1 |
D10C2 |
NotRelevan |
Parameters |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Parameter Other |
Amount of Litter; Amount of microlitter |
Amount of Litter; Amount of microlitter; Litter ty |
Level of sound |
Level of sound |
Mortality rate (F); Mortality (weight/volume; numb |
Number of individuals, which are adversely affecte |
Production (tonnes); Area; Nutrient load |
Catch; By-catch |
Amount (tonnes; kg) |
Amount (kg); Area) |
Mining volume; Mining area |
Pipe length |
Volume |
Number of trainings per year; Training area |
Cable length (area) |
Area |
Volume of costs on marine researches; Number of re |
Length of defence structure |
Soil volume; Extent |
Number of vacationists; Number of visits; Number o |
Number of marinas per coastline; Length of beach |
Area; Volume (goods and passengers); Number of loa |
Number of sea ports; Number of ships visited sea |
Areas of dumping sites and volume of dumped materi |
Pollution load (tonnes/year) - Hg, Cd, Cu, Pb, Zn, |
Amount on coastline; Amount on water surface; Amou |
Pollution load (tonnes/year) - Nutrient loads, BOD |
Number of disturbance days - Impulsive underwater |
Age distribution |
Species composition; Trophic level class of fish s |
Species composition; Trophic level class of fish s |
Abundance of coastal fish key functional groups (C |
Abundance of coastal fish key functional groups (C |
Age distribution |
Suitability of the habitat for the species |
Suitability of the habitat for the species |
Incidence, Amount on water surface, Amount in wate |
общ пространствен обхват и продължителност на знач |
Amount on seabed |
Litter type and material; Litter item |
периодични доклади |
|||||||||
Spatial scope |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Marine reporting units |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Temporal scope (start date - end date) |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2014-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2018-9999 |
2018-9999 |
2016-9999 |
9999-9999 |
2016-9999 |
Monitoring frequency |
Unknown |
Unknown |
Unknown |
Unknown |
Unknown |
Unknown |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Unknown |
Unknown |
Unknown |
Unknown |
Other |
Other |
Yearly |
Monitoring type |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Monitoring method |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Monitoring method other |
Настоящата програма за мониторинг цели събиране на информация за открити мъртви или наранени морски бозайници, риби и морски птици (брой и процентно отношение) поради други човешки дейности, различни от рибарството (целево и/или инцидентно)
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират. Данните ще бъдат събирани в рамките на провеждания национален мониторинг по РДМС или от други институции / организации, ангажирани с наблюденията на рибните запаси в рамките на прилагане на ОПОР, както и сигнали на граждани и екологични организации |
Настоящата програма за мониторинг цели събиране на информация за открити мъртви или наранени морски бозайници, риби и морски птици (брой и процентно отношение) поради други човешки дейности, различни от рибарството (целево и/или инцидентно)
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират. Данните ще бъдат събирани в рамките на провеждания национален мониторинг по РДМС или от други институции / организации, ангажирани с наблюденията на рибните запаси в рамките на прилагане на ОПОР, както и сигнали на граждани и екологични организации |
Настоящата програма за мониторинг цели събиране на информация за открити мъртви или наранени морски бозайници, риби и морски птици (брой и процентно отношение) поради други човешки дейности, различни от рибарството (целево и/или инцидентно)
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират. Данните ще бъдат събирани в рамките на провеждания национален мониторинг по РДМС или от други институции / организации, ангажирани с наблюденията на рибните запаси в рамките на прилагане на ОПОР, както и сигнали на граждани и екологични организации |
Настоящата програма за мониторинг цели събиране на информация за открити мъртви или наранени морски бозайници, риби и морски птици (брой и процентно отношение) поради други човешки дейности, различни от рибарството (целево и/или инцидентно)
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират. Данните ще бъдат събирани в рамките на провеждания национален мониторинг по РДМС или от други институции / организации, ангажирани с наблюденията на рибните запаси в рамките на прилагане на ОПОР, както и сигнали на граждани и екологични организации |
Настоящата програма за мониторинг цели събиране на информация за открити мъртви или наранени морски бозайници, риби и морски птици (брой и процентно отношение) поради други човешки дейности, различни от рибарството (целево и/или инцидентно)
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират. Данните ще бъдат събирани в рамките на провеждания национален мониторинг по РДМС или от други институции / организации, ангажирани с наблюденията на рибните запаси в рамките на прилагане на ОПОР, както и сигнали на граждани и екологични организации |
Настоящата програма за мониторинг цели събиране на информация за открити мъртви или наранени морски бозайници, риби и морски птици (брой и процентно отношение) поради други човешки дейности, различни от рибарството (целево и/или инцидентно)
Отделни наблюдения за регистриране на мъртви или ранени видове риби, морски птици и морски бозайници засега не се планират. Данните ще бъдат събирани в рамките на провеждания национален мониторинг по РДМС или от други институции / организации, ангажирани с наблюденията на рибните запаси в рамките на прилагане на ОПОР, както и сигнали на граждани и екологични организации |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Не се предвижда специално планиран мониторинг в рамките на тази програма. Ще се събират данни и информация от други източници, свързани с рибарството. |
Не се предвижда специално планиран мониторинг в рамките на тази програма. Ще се събират данни и информация от други източници, свързани с рибарството. |
Ако замърсяването или нефтения разлив е първоначално установено само по сателитни изображения, обикновено се се прави проверка на място с плавателни съдове от контролните органи. Като параметри се оценяват качествения и количествения характер на химичните замърсявания, включващи и нефтени разливи, техния пространствен обхват (разпределение), степента и продължителността (времеви обхват) им т.е внесеното количество замърсител на единица площ и единица време. |
Ако замърсяването или нефтения разлив е първоначално установено само по сателитни изображения, обикновено се се прави проверка на място с плавателни съдове от контролните органи. Като параметри се оценяват качествения и количествения характер на химичните замърсявания, включващи и нефтени разливи, техния пространствен обхват (разпределение), степента и продължителността (времеви обхват) им т.е внесеното количество замърсител на единица площ и единица време. |
Изпълнението на мерките включва административно събиране и анализ на информация за изпълнението на мерките, свързани с техни регулярни дейности, произтичащи от националното законодателство или планиране на конкретни действия, свързани с изпълнение на мерки - изпълнение на поръчки, проекти, други инициативи. Информация за напредъка по изпълнението на мерките по РДМС е налична в първи и втори Доклад по наблюдение и контрол при прилагането на Морската стратегия на Република България 2016 – 2021 г. |
||
Quality control |
В бъдеще следва да се разработи метод за оценка на достоверността на събраната информация.
|
В бъдеще следва да се разработи метод за оценка на достоверността на събраната информация.
|
В бъдеще следва да се разработи метод за оценка на достоверността на събраната информация.
|
В бъдеще следва да се разработи метод за оценка на достоверността на събраната информация.
|
В бъдеще следва да се разработи метод за оценка на достоверността на събраната информация.
|
В бъдеще следва да се разработи метод за оценка на достоверността на събраната информация.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
В бъдеще следва да се разработи метод за оценка на достоверността на събраната информация.
|
В бъдеще следва да се разработи метод за оценка на достоверността на събраната информация.
|
Проверки на място и пробовземания от замърсителя и морската среда, при необходимост.
|
Проверки на място и пробовземания от замърсителя и морската среда, при необходимост.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските отпадъци се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда.
Събирането на данни и информация и последващия анализ следва препоръките от Guidance on Monitoring of Marine Litter in European Seas, MSFD Technical Subgroup on Marine Litter (Descriptor 10).
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските отпадъци се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда.
Събирането на данни и информация и последващия анализ следва препоръките от Guidance on Monitoring of Marine Litter in European Seas, MSFD Technical Subgroup on Marine Litter (Descriptor 10).
|
Информацията се проверява от компетентните органи, които са отговорни за изпълнението на конкретни мерки, след което се обобщава от водещия орган по прилагане на РДМС - Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Басейнова дирекция подпомага МОСВ в този процес.
|
Data management |
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието провежда държавната политика по прилагане на ОПОР в България и докладването на изпълнението й пред ЕК.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието провежда държавната политика по прилагане на ОПОР в България и докладването на изпълнението й пред ЕК.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието провежда държавната политика по прилагане на ОПОР в България и докладването на изпълнението й пред ЕК.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието провежда държавната политика по прилагане на ОПОР в България и докладването на изпълнението й пред ЕК.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието провежда държавната политика по прилагане на ОПОР в България и докладването на изпълнението й пред ЕК.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието провежда държавната политика по прилагане на ОПОР в България и докладването на изпълнението й пред ЕК.
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието провежда държавната политика по прилагане на ОПОР в България и докладването на изпълнението й пред ЕК.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието провежда държавната политика по прилагане на ОПОР в България и докладването на изпълнението й пред ЕК.
|
|||||
Data access |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Related indicator/name |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Contact |
Басейнова дирекция "Черноморски район": www.bsbd.bg; bdvarna@bsbd.bg |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
References |