Member State report / Art11 / 2020 / D5 / Black Sea
| Report type | Member State report to Commission |
| MSFD Article | Art. 11 Monitoring programmes (and Art. 17 updates) |
| Report due | 2020-10-15 |
| GES Descriptor | D5 Eutrophication |
| Region/subregion | Black Sea |
Member state |
BG |
BG |
BG |
BG |
BG |
BG |
BG |
RO |
RO |
RO |
RO |
RO |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Report Access |
||||||||||||
Descriptor |
D5 |
D5 |
D5 |
D5 |
D5 |
D5 |
D5 |
D5 |
D5 |
D5 |
D5 |
D5 |
Monitoring strategy description |
Черно море е особено уязвимо към последствията от еутрофикацията, поради полузатворения си характер, силна стратификация и слаб водообмен, обширна водосборна площ (5 пъти по-голяма от площта на басейна) и съдържание на H2S на дълбочина под 150-200 m. Със Заповед Заповед РД № 970/28.07.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, Черно море е обявено за чувствителна зона.
В контекста на модела DPSIR, стратегията за мониторинг по Дескриптор 5 Еутрофикация SD5- Eutrophication адресира натиска от въвеждането на хранителни вещества (азот- и фосфорсъдържащи съединения) в резултат от различни антропогенни дейности от наземно-базирани източници, от източници, базирани в морската среда, включително трансгранични и атмосферни източници като осигурява информация за пространственото разпространение и интензивност на натиска и обхвата на въздействие (преките и непреки ефекти) върху пелагичните и дънни местообитания и присъщите им биологични съобщества.
Чрез програмите за мониторинг, част от стратегията SD5 - Eutrophication ще се осигурява данни/информация за мониторинговите програми по Дескриптори 1,4 и 6 и може да се интегрира с програмите за мониторинг по Дескриптор 8 Замърсители в морската околна среда, поради това, че хранителните вещества и замърсителите често имат общ източник на натиск.
Крайбрежните води, за които е характерна повишена еутрофикация и произтичащите негативни въздействия, се наблюдават чрез програмата за контролен и оперативен мониторинг, разработена за Черноморски басейнов район, съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС. Действащата програма за мониторинг съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС отчита натиска и въздействието от човешки дейности и наземно – базирани източници на замърсяване. Настоящата стратегия за мониторинг цели надграждане на съществуващата мониторингова програма по РДВ в частта й, свързана с крайбрежните морски води, като адресира разпространението на хранителните вещества от наземни и морски източници на замърсяване (корабоплаване). Тя допълва съществуващата програма по РДВ, като разширява обхвата й до териториалните морски води, и изключителната икономическа зона на България.
Информацията за натиска и разпространението, пространствения, и времевия обхват на оказваните въздействия ще се осигурява от програмата за мониторинг “Морски и крайбрежни човешки дейности“ (Marine and coastal human activities), код на програмата: BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities, а ефекта от прилагане на мерките чрез програмата Ефект
|
Черно море е особено уязвимо към последствията от еутрофикацията, поради полузатворения си характер, силна стратификация и слаб водообмен, обширна водосборна площ (5 пъти по-голяма от площта на басейна) и съдържание на H2S на дълбочина под 150-200 m. Със Заповед Заповед РД № 970/28.07.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, Черно море е обявено за чувствителна зона.
В контекста на модела DPSIR, стратегията за мониторинг по Дескриптор 5 Еутрофикация SD5- Eutrophication адресира натиска от въвеждането на хранителни вещества (азот- и фосфорсъдържащи съединения) в резултат от различни антропогенни дейности от наземно-базирани източници, от източници, базирани в морската среда, включително трансгранични и атмосферни източници като осигурява информация за пространственото разпространение и интензивност на натиска и обхвата на въздействие (преките и непреки ефекти) върху пелагичните и дънни местообитания и присъщите им биологични съобщества.
Чрез програмите за мониторинг, част от стратегията SD5 - Eutrophication ще се осигурява данни/информация за мониторинговите програми по Дескриптори 1,4 и 6 и може да се интегрира с програмите за мониторинг по Дескриптор 8 Замърсители в морската околна среда, поради това, че хранителните вещества и замърсителите често имат общ източник на натиск.
Крайбрежните води, за които е характерна повишена еутрофикация и произтичащите негативни въздействия, се наблюдават чрез програмата за контролен и оперативен мониторинг, разработена за Черноморски басейнов район, съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС. Действащата програма за мониторинг съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС отчита натиска и въздействието от човешки дейности и наземно – базирани източници на замърсяване. Настоящата стратегия за мониторинг цели надграждане на съществуващата мониторингова програма по РДВ в частта й, свързана с крайбрежните морски води, като адресира разпространението на хранителните вещества от наземни и морски източници на замърсяване (корабоплаване). Тя допълва съществуващата програма по РДВ, като разширява обхвата й до териториалните морски води, и изключителната икономическа зона на България.
Информацията за натиска и разпространението, пространствения, и времевия обхват на оказваните въздействия ще се осигурява от програмата за мониторинг “Морски и крайбрежни човешки дейности“ (Marine and coastal human activities), код на програмата: BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities, а ефекта от прилагане на мерките чрез програмата Ефект
|
Черно море е особено уязвимо към последствията от еутрофикацията, поради полузатворения си характер, силна стратификация и слаб водообмен, обширна водосборна площ (5 пъти по-голяма от площта на басейна) и съдържание на H2S на дълбочина под 150-200 m. Със Заповед Заповед РД № 970/28.07.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, Черно море е обявено за чувствителна зона.
В контекста на модела DPSIR, стратегията за мониторинг по Дескриптор 5 Еутрофикация SD5- Eutrophication адресира натиска от въвеждането на хранителни вещества (азот- и фосфорсъдържащи съединения) в резултат от различни антропогенни дейности от наземно-базирани източници, от източници, базирани в морската среда, включително трансгранични и атмосферни източници като осигурява информация за пространственото разпространение и интензивност на натиска и обхвата на въздействие (преките и непреки ефекти) върху пелагичните и дънни местообитания и присъщите им биологични съобщества.
Чрез програмите за мониторинг, част от стратегията SD5 - Eutrophication ще се осигурява данни/информация за мониторинговите програми по Дескриптори 1,4 и 6 и може да се интегрира с програмите за мониторинг по Дескриптор 8 Замърсители в морската околна среда, поради това, че хранителните вещества и замърсителите често имат общ източник на натиск.
Крайбрежните води, за които е характерна повишена еутрофикация и произтичащите негативни въздействия, се наблюдават чрез програмата за контролен и оперативен мониторинг, разработена за Черноморски басейнов район, съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС. Действащата програма за мониторинг съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС отчита натиска и въздействието от човешки дейности и наземно – базирани източници на замърсяване. Настоящата стратегия за мониторинг цели надграждане на съществуващата мониторингова програма по РДВ в частта й, свързана с крайбрежните морски води, като адресира разпространението на хранителните вещества от наземни и морски източници на замърсяване (корабоплаване). Тя допълва съществуващата програма по РДВ, като разширява обхвата й до териториалните морски води, и изключителната икономическа зона на България.
Информацията за натиска и разпространението, пространствения, и времевия обхват на оказваните въздействия ще се осигурява от програмата за мониторинг “Морски и крайбрежни човешки дейности“ (Marine and coastal human activities), код на програмата: BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities, а ефекта от прилагане на мерките чрез програмата Ефект
|
Черно море е особено уязвимо към последствията от еутрофикацията, поради полузатворения си характер, силна стратификация и слаб водообмен, обширна водосборна площ (5 пъти по-голяма от площта на басейна) и съдържание на H2S на дълбочина под 150-200 m. Със Заповед Заповед РД № 970/28.07.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, Черно море е обявено за чувствителна зона.
В контекста на модела DPSIR, стратегията за мониторинг по Дескриптор 5 Еутрофикация SD5- Eutrophication адресира натиска от въвеждането на хранителни вещества (азот- и фосфорсъдържащи съединения) в резултат от различни антропогенни дейности от наземно-базирани източници, от източници, базирани в морската среда, включително трансгранични и атмосферни източници като осигурява информация за пространственото разпространение и интензивност на натиска и обхвата на въздействие (преките и непреки ефекти) върху пелагичните и дънни местообитания и присъщите им биологични съобщества.
Чрез програмите за мониторинг, част от стратегията SD5 - Eutrophication ще се осигурява данни/информация за мониторинговите програми по Дескриптори 1,4 и 6 и може да се интегрира с програмите за мониторинг по Дескриптор 8 Замърсители в морската околна среда, поради това, че хранителните вещества и замърсителите често имат общ източник на натиск.
Крайбрежните води, за които е характерна повишена еутрофикация и произтичащите негативни въздействия, се наблюдават чрез програмата за контролен и оперативен мониторинг, разработена за Черноморски басейнов район, съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС. Действащата програма за мониторинг съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС отчита натиска и въздействието от човешки дейности и наземно – базирани източници на замърсяване. Настоящата стратегия за мониторинг цели надграждане на съществуващата мониторингова програма по РДВ в частта й, свързана с крайбрежните морски води, като адресира разпространението на хранителните вещества от наземни и морски източници на замърсяване (корабоплаване). Тя допълва съществуващата програма по РДВ, като разширява обхвата й до териториалните морски води, и изключителната икономическа зона на България.
Информацията за натиска и разпространението, пространствения, и времевия обхват на оказваните въздействия ще се осигурява от програмата за мониторинг “Морски и крайбрежни човешки дейности“ (Marine and coastal human activities), код на програмата: BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities, а ефекта от прилагане на мерките чрез програмата Ефект
|
Черно море е особено уязвимо към последствията от еутрофикацията, поради полузатворения си характер, силна стратификация и слаб водообмен, обширна водосборна площ (5 пъти по-голяма от площта на басейна) и съдържание на H2S на дълбочина под 150-200 m. Със Заповед Заповед РД № 970/28.07.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, Черно море е обявено за чувствителна зона.
В контекста на модела DPSIR, стратегията за мониторинг по Дескриптор 5 Еутрофикация SD5- Eutrophication адресира натиска от въвеждането на хранителни вещества (азот- и фосфорсъдържащи съединения) в резултат от различни антропогенни дейности от наземно-базирани източници, от източници, базирани в морската среда, включително трансгранични и атмосферни източници като осигурява информация за пространственото разпространение и интензивност на натиска и обхвата на въздействие (преките и непреки ефекти) върху пелагичните и дънни местообитания и присъщите им биологични съобщества.
Чрез програмите за мониторинг, част от стратегията SD5 - Eutrophication ще се осигурява данни/информация за мониторинговите програми по Дескриптори 1,4 и 6 и може да се интегрира с програмите за мониторинг по Дескриптор 8 Замърсители в морската околна среда, поради това, че хранителните вещества и замърсителите често имат общ източник на натиск.
Крайбрежните води, за които е характерна повишена еутрофикация и произтичащите негативни въздействия, се наблюдават чрез програмата за контролен и оперативен мониторинг, разработена за Черноморски басейнов район, съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС. Действащата програма за мониторинг съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС отчита натиска и въздействието от човешки дейности и наземно – базирани източници на замърсяване. Настоящата стратегия за мониторинг цели надграждане на съществуващата мониторингова програма по РДВ в частта й, свързана с крайбрежните морски води, като адресира разпространението на хранителните вещества от наземни и морски източници на замърсяване (корабоплаване). Тя допълва съществуващата програма по РДВ, като разширява обхвата й до териториалните морски води, и изключителната икономическа зона на България.
Информацията за натиска и разпространението, пространствения, и времевия обхват на оказваните въздействия ще се осигурява от програмата за мониторинг “Морски и крайбрежни човешки дейности“ (Marine and coastal human activities), код на програмата: BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities, а ефекта от прилагане на мерките чрез програмата Ефект
|
Черно море е особено уязвимо към последствията от еутрофикацията, поради полузатворения си характер, силна стратификация и слаб водообмен, обширна водосборна площ (5 пъти по-голяма от площта на басейна) и съдържание на H2S на дълбочина под 150-200 m. Със Заповед Заповед РД № 970/28.07.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, Черно море е обявено за чувствителна зона.
В контекста на модела DPSIR, стратегията за мониторинг по Дескриптор 5 Еутрофикация SD5- Eutrophication адресира натиска от въвеждането на хранителни вещества (азот- и фосфорсъдържащи съединения) в резултат от различни антропогенни дейности от наземно-базирани източници, от източници, базирани в морската среда, включително трансгранични и атмосферни източници като осигурява информация за пространственото разпространение и интензивност на натиска и обхвата на въздействие (преките и непреки ефекти) върху пелагичните и дънни местообитания и присъщите им биологични съобщества.
Чрез програмите за мониторинг, част от стратегията SD5 - Eutrophication ще се осигурява данни/информация за мониторинговите програми по Дескриптори 1,4 и 6 и може да се интегрира с програмите за мониторинг по Дескриптор 8 Замърсители в морската околна среда, поради това, че хранителните вещества и замърсителите често имат общ източник на натиск.
Крайбрежните води, за които е характерна повишена еутрофикация и произтичащите негативни въздействия, се наблюдават чрез програмата за контролен и оперативен мониторинг, разработена за Черноморски басейнов район, съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС. Действащата програма за мониторинг съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС отчита натиска и въздействието от човешки дейности и наземно – базирани източници на замърсяване. Настоящата стратегия за мониторинг цели надграждане на съществуващата мониторингова програма по РДВ в частта й, свързана с крайбрежните морски води, като адресира разпространението на хранителните вещества от наземни и морски източници на замърсяване (корабоплаване). Тя допълва съществуващата програма по РДВ, като разширява обхвата й до териториалните морски води, и изключителната икономическа зона на България.
Информацията за натиска и разпространението, пространствения, и времевия обхват на оказваните въздействия ще се осигурява от програмата за мониторинг “Морски и крайбрежни човешки дейности“ (Marine and coastal human activities), код на програмата: BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities, а ефекта от прилагане на мерките чрез програмата Ефект
|
Черно море е особено уязвимо към последствията от еутрофикацията, поради полузатворения си характер, силна стратификация и слаб водообмен, обширна водосборна площ (5 пъти по-голяма от площта на басейна) и съдържание на H2S на дълбочина под 150-200 m. Със Заповед Заповед РД № 970/28.07.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, Черно море е обявено за чувствителна зона.
В контекста на модела DPSIR, стратегията за мониторинг по Дескриптор 5 Еутрофикация SD5- Eutrophication адресира натиска от въвеждането на хранителни вещества (азот- и фосфорсъдържащи съединения) в резултат от различни антропогенни дейности от наземно-базирани източници, от източници, базирани в морската среда, включително трансгранични и атмосферни източници като осигурява информация за пространственото разпространение и интензивност на натиска и обхвата на въздействие (преките и непреки ефекти) върху пелагичните и дънни местообитания и присъщите им биологични съобщества.
Чрез програмите за мониторинг, част от стратегията SD5 - Eutrophication ще се осигурява данни/информация за мониторинговите програми по Дескриптори 1,4 и 6 и може да се интегрира с програмите за мониторинг по Дескриптор 8 Замърсители в морската околна среда, поради това, че хранителните вещества и замърсителите често имат общ източник на натиск.
Крайбрежните води, за които е характерна повишена еутрофикация и произтичащите негативни въздействия, се наблюдават чрез програмата за контролен и оперативен мониторинг, разработена за Черноморски басейнов район, съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС. Действащата програма за мониторинг съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС отчита натиска и въздействието от човешки дейности и наземно – базирани източници на замърсяване. Настоящата стратегия за мониторинг цели надграждане на съществуващата мониторингова програма по РДВ в частта й, свързана с крайбрежните морски води, като адресира разпространението на хранителните вещества от наземни и морски източници на замърсяване (корабоплаване). Тя допълва съществуващата програма по РДВ, като разширява обхвата й до териториалните морски води, и изключителната икономическа зона на България.
Информацията за натиска и разпространението, пространствения, и времевия обхват на оказваните въздействия ще се осигурява от програмата за мониторинг “Морски и крайбрежни човешки дейности“ (Marine and coastal human activities), код на програмата: BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities, а ефекта от прилагане на мерките чрез програмата Ефект
|
Monitoring in transects perpendicular on coast and on fix points, covering entire Romanian shelf, either waters strongly affected by the Danube’s freshwater discharges and coastal activities or marine waters, less affected by human activities (to emphasize natural and climatic variability); monitoring on coastal fix station (Cazino Mamaia) starting with 1959, still ongoing, to assess trends based on long-term data series. |
Monitoring in transects perpendicular on coast and on fix points, covering entire Romanian shelf, either waters strongly affected by the Danube’s freshwater discharges and coastal activities or marine waters, less affected by human activities (to emphasize natural and climatic variability); monitoring on coastal fix station (Cazino Mamaia) starting with 1959, still ongoing, to assess trends based on long-term data series. |
Monitoring in transects perpendicular on coast and on fix points, covering entire Romanian shelf, either waters strongly affected by the Danube’s freshwater discharges and coastal activities or marine waters, less affected by human activities (to emphasize natural and climatic variability); monitoring on coastal fix station (Cazino Mamaia) starting with 1959, still ongoing, to assess trends based on long-term data series. |
Monitoring in transects perpendicular on coast and on fix points, covering entire Romanian shelf, either waters strongly affected by the Danube’s freshwater discharges and coastal activities or marine waters, less affected by human activities (to emphasize natural and climatic variability); monitoring on coastal fix station (Cazino Mamaia) starting with 1959, still ongoing, to assess trends based on long-term data series. |
Monitoring in transects perpendicular on coast and on fix points, covering entire Romanian shelf, either waters strongly affected by the Danube’s freshwater discharges and coastal activities or marine waters, less affected by human activities (to emphasize natural and climatic variability); monitoring on coastal fix station (Cazino Mamaia) starting with 1959, still ongoing, to assess trends based on long-term data series. |
Coverage of GES criteria |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Gaps and plans |
Необходимост от разработване/валидиране на допълнителни индикатори, параметри и гранични стойности на индикатори по Д5. Използване на съвременни технологични и методични мониторингови подходи. Необходимост от експериментални изследвания за попълване на празнини в научното познание. Насърчаване на прилагането на модерни методи за мониторинг като дистанционно (сателитно) наблюдение, методи и устройства за оперативен мониторинг (Continuous Plankton Recorders, Ships of opportunity / FerryBox system) за намаляване на разходите и увеличаване на времевата честота и пространствената резолюция за осигуряване на данни за състоянието на морската околна среда, доколкото е възможно. Разработване и/или прилагане на метод за оценка на въздействието от дифузните земно и морско-базирани източници на натиск от сушата. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финаносви инструменти и механизми чрез сътрудничество с компетентните национални органи, регионална организации (Комисия по опазване на Черно море от замърсяване) и Европейската комисия за запълване на пропуските от данни и знания за натиск, състояние и въздействие върху нетърговските видове риби. Подобряване на сътрудничеството с институциите, провеждащи мониторинг за осигуряване на достъп до данни и увеличаване на изследователския капацитет за попълване на пропуските в данните и познанията на дескриптор D5 ¬– Еутрофикация. Подобряване на сътрудничеството с останалите Черноморски държави относно хармонизираното определяне на ДСМОС, цели индикатори и параметри за наблюдение, хармонизирани методи за пробонабиране и анализ; консултации относно възможни трансгранични въздействия от човешките дейности и предвидените мерки за намаляване или премахване на тези въздействия.
|
Необходимост от разработване/валидиране на допълнителни индикатори, параметри и гранични стойности на индикатори по Д5. Използване на съвременни технологични и методични мониторингови подходи. Необходимост от експериментални изследвания за попълване на празнини в научното познание. Насърчаване на прилагането на модерни методи за мониторинг като дистанционно (сателитно) наблюдение, методи и устройства за оперативен мониторинг (Continuous Plankton Recorders, Ships of opportunity / FerryBox system) за намаляване на разходите и увеличаване на времевата честота и пространствената резолюция за осигуряване на данни за състоянието на морската околна среда, доколкото е възможно. Разработване и/или прилагане на метод за оценка на въздействието от дифузните земно и морско-базирани източници на натиск от сушата. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финаносви инструменти и механизми чрез сътрудничество с компетентните национални органи, регионална организации (Комисия по опазване на Черно море от замърсяване) и Европейската комисия за запълване на пропуските от данни и знания за натиск, състояние и въздействие върху нетърговските видове риби. Подобряване на сътрудничеството с институциите, провеждащи мониторинг за осигуряване на достъп до данни и увеличаване на изследователския капацитет за попълване на пропуските в данните и познанията на дескриптор D5 ¬– Еутрофикация. Подобряване на сътрудничеството с останалите Черноморски държави относно хармонизираното определяне на ДСМОС, цели индикатори и параметри за наблюдение, хармонизирани методи за пробонабиране и анализ; консултации относно възможни трансгранични въздействия от човешките дейности и предвидените мерки за намаляване или премахване на тези въздействия.
|
Необходимост от разработване/валидиране на допълнителни индикатори, параметри и гранични стойности на индикатори по Д5. Използване на съвременни технологични и методични мониторингови подходи. Необходимост от експериментални изследвания за попълване на празнини в научното познание. Насърчаване на прилагането на модерни методи за мониторинг като дистанционно (сателитно) наблюдение, методи и устройства за оперативен мониторинг (Continuous Plankton Recorders, Ships of opportunity / FerryBox system) за намаляване на разходите и увеличаване на времевата честота и пространствената резолюция за осигуряване на данни за състоянието на морската околна среда, доколкото е възможно. Разработване и/или прилагане на метод за оценка на въздействието от дифузните земно и морско-базирани източници на натиск от сушата. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финаносви инструменти и механизми чрез сътрудничество с компетентните национални органи, регионална организации (Комисия по опазване на Черно море от замърсяване) и Европейската комисия за запълване на пропуските от данни и знания за натиск, състояние и въздействие върху нетърговските видове риби. Подобряване на сътрудничеството с институциите, провеждащи мониторинг за осигуряване на достъп до данни и увеличаване на изследователския капацитет за попълване на пропуските в данните и познанията на дескриптор D5 ¬– Еутрофикация. Подобряване на сътрудничеството с останалите Черноморски държави относно хармонизираното определяне на ДСМОС, цели индикатори и параметри за наблюдение, хармонизирани методи за пробонабиране и анализ; консултации относно възможни трансгранични въздействия от човешките дейности и предвидените мерки за намаляване или премахване на тези въздействия.
|
Необходимост от разработване/валидиране на допълнителни индикатори, параметри и гранични стойности на индикатори по Д5. Използване на съвременни технологични и методични мониторингови подходи. Необходимост от експериментални изследвания за попълване на празнини в научното познание. Насърчаване на прилагането на модерни методи за мониторинг като дистанционно (сателитно) наблюдение, методи и устройства за оперативен мониторинг (Continuous Plankton Recorders, Ships of opportunity / FerryBox system) за намаляване на разходите и увеличаване на времевата честота и пространствената резолюция за осигуряване на данни за състоянието на морската околна среда, доколкото е възможно. Разработване и/или прилагане на метод за оценка на въздействието от дифузните земно и морско-базирани източници на натиск от сушата. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финаносви инструменти и механизми чрез сътрудничество с компетентните национални органи, регионална организации (Комисия по опазване на Черно море от замърсяване) и Европейската комисия за запълване на пропуските от данни и знания за натиск, състояние и въздействие върху нетърговските видове риби. Подобряване на сътрудничеството с институциите, провеждащи мониторинг за осигуряване на достъп до данни и увеличаване на изследователския капацитет за попълване на пропуските в данните и познанията на дескриптор D5 ¬– Еутрофикация. Подобряване на сътрудничеството с останалите Черноморски държави относно хармонизираното определяне на ДСМОС, цели индикатори и параметри за наблюдение, хармонизирани методи за пробонабиране и анализ; консултации относно възможни трансгранични въздействия от човешките дейности и предвидените мерки за намаляване или премахване на тези въздействия.
|
Необходимост от разработване/валидиране на допълнителни индикатори, параметри и гранични стойности на индикатори по Д5. Използване на съвременни технологични и методични мониторингови подходи. Необходимост от експериментални изследвания за попълване на празнини в научното познание. Насърчаване на прилагането на модерни методи за мониторинг като дистанционно (сателитно) наблюдение, методи и устройства за оперативен мониторинг (Continuous Plankton Recorders, Ships of opportunity / FerryBox system) за намаляване на разходите и увеличаване на времевата честота и пространствената резолюция за осигуряване на данни за състоянието на морската околна среда, доколкото е възможно. Разработване и/или прилагане на метод за оценка на въздействието от дифузните земно и морско-базирани източници на натиск от сушата. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финаносви инструменти и механизми чрез сътрудничество с компетентните национални органи, регионална организации (Комисия по опазване на Черно море от замърсяване) и Европейската комисия за запълване на пропуските от данни и знания за натиск, състояние и въздействие върху нетърговските видове риби. Подобряване на сътрудничеството с институциите, провеждащи мониторинг за осигуряване на достъп до данни и увеличаване на изследователския капацитет за попълване на пропуските в данните и познанията на дескриптор D5 ¬– Еутрофикация. Подобряване на сътрудничеството с останалите Черноморски държави относно хармонизираното определяне на ДСМОС, цели индикатори и параметри за наблюдение, хармонизирани методи за пробонабиране и анализ; консултации относно възможни трансгранични въздействия от човешките дейности и предвидените мерки за намаляване или премахване на тези въздействия.
|
Необходимост от разработване/валидиране на допълнителни индикатори, параметри и гранични стойности на индикатори по Д5. Използване на съвременни технологични и методични мониторингови подходи. Необходимост от експериментални изследвания за попълване на празнини в научното познание. Насърчаване на прилагането на модерни методи за мониторинг като дистанционно (сателитно) наблюдение, методи и устройства за оперативен мониторинг (Continuous Plankton Recorders, Ships of opportunity / FerryBox system) за намаляване на разходите и увеличаване на времевата честота и пространствената резолюция за осигуряване на данни за състоянието на морската околна среда, доколкото е възможно. Разработване и/или прилагане на метод за оценка на въздействието от дифузните земно и морско-базирани източници на натиск от сушата. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финаносви инструменти и механизми чрез сътрудничество с компетентните национални органи, регионална организации (Комисия по опазване на Черно море от замърсяване) и Европейската комисия за запълване на пропуските от данни и знания за натиск, състояние и въздействие върху нетърговските видове риби. Подобряване на сътрудничеството с институциите, провеждащи мониторинг за осигуряване на достъп до данни и увеличаване на изследователския капацитет за попълване на пропуските в данните и познанията на дескриптор D5 ¬– Еутрофикация. Подобряване на сътрудничеството с останалите Черноморски държави относно хармонизираното определяне на ДСМОС, цели индикатори и параметри за наблюдение, хармонизирани методи за пробонабиране и анализ; консултации относно възможни трансгранични въздействия от човешките дейности и предвидените мерки за намаляване или премахване на тези въздействия.
|
Необходимост от разработване/валидиране на допълнителни индикатори, параметри и гранични стойности на индикатори по Д5. Използване на съвременни технологични и методични мониторингови подходи. Необходимост от експериментални изследвания за попълване на празнини в научното познание. Насърчаване на прилагането на модерни методи за мониторинг като дистанционно (сателитно) наблюдение, методи и устройства за оперативен мониторинг (Continuous Plankton Recorders, Ships of opportunity / FerryBox system) за намаляване на разходите и увеличаване на времевата честота и пространствената резолюция за осигуряване на данни за състоянието на морската околна среда, доколкото е възможно. Разработване и/или прилагане на метод за оценка на въздействието от дифузните земно и морско-базирани източници на натиск от сушата. Подобряване на достъпа до национални и регионални бази данни и данни от проекти, финансирани от ЕК и други финаносви инструменти и механизми чрез сътрудничество с компетентните национални органи, регионална организации (Комисия по опазване на Черно море от замърсяване) и Европейската комисия за запълване на пропуските от данни и знания за натиск, състояние и въздействие върху нетърговските видове риби. Подобряване на сътрудничеството с институциите, провеждащи мониторинг за осигуряване на достъп до данни и увеличаване на изследователския капацитет за попълване на пропуските в данните и познанията на дескриптор D5 ¬– Еутрофикация. Подобряване на сътрудничеството с останалите Черноморски държави относно хармонизираното определяне на ДСМОС, цели индикатори и параметри за наблюдение, хармонизирани методи за пробонабиране и анализ; консултации относно възможни трансгранични въздействия от човешките дейности и предвидените мерки за намаляване или премахване на тези въздействия.
|
Improve assessment of variation in relation to risk across the area (pressure related); |
Improve assessment of variation in relation to risk across the area (pressure related); |
Improve assessment of variation in relation to risk across the area (pressure related); |
Improve assessment of variation in relation to risk across the area (pressure related); |
Improve assessment of variation in relation to risk across the area (pressure related); |
Related targets |
|
|
|
|
|
|||||||
Coverage of targets |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
|||||||
Related measures |
|
|
|
|
|
|||||||
Coverage of measures |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
Adequate monitoring was in place in 2014 |
|||||||
Related monitoring programmes |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Programme code |
BLKBG-DALL_06_MarineAndCoastalHumanActivities |
BLKBG_D012456_03_SeabedHabitatsCommunity |
BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity |
BLKBG_D045_05_PlanktonBlooms |
BLKBG_D05_02_NutrientInputs |
BLKBG_D05_04_NurtientLevelsWater |
BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures |
BLKRO-D1,2,4,5,6_SeabedHabitats_08 |
BLKRO-D1,4,5_WaterColumn_07 |
BLKRO-D1,5,7_WaterColumn_01 |
BLKRO-D1,5,7_WaterColumn_03 |
BLKRO-D5_PressureMarEnv_02 |
Programme name |
Marine and coastal human activities |
Seabed habitats - community characteristics |
Pelagic habitats – community characteristics |
Plankton blooms |
Nutrient inputs |
Nutrient levels in water column |
Effectiveness of Measures |
Seabed habitats - community characteristics |
Plankton blooms (biomass, frequency) |
Water column – physical characteristics |
Water column – chemical characteristics |
Nutrient and organic matter levels - in water column |
Update type |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Same programme as in 2014 |
Same programme as in 2014 |
Same programme as in 2014 |
Same programme as in 2014 |
Same programme as in 2014 |
Same programme as in 2014 |
Old programme codes |
|
|
|
|
||||||||
Programme description |
Целта на програмата за мониторинг е да събере данни за отделните човешки дейности (и типовете натиск), които пряко или косвено влияят върху морската околна среда. Наблюдаваните видове човешки дейности са от изброените в Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на частта от РДМС 2008/56/ЕО, касаеща Приложение III Примерни списъци на елементи на екосистемата, антропогенен натиск и човешки дейности, свързани с морските води, Таблица 2 Антропогенен натиск, употреби и човешки дейности в морската среда и със значение за чл. 8, ал.1, буква „в“, чл. 10 и 13 от директивата. Не е планирано провеждане на отделен мониторинг по тази програма. Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. Честотата на събиране на данните зависи от вида на човешките дейности и настъпили инцидентни случаи (ежемесечно, сезонно, веднъж годишно, един път в 6-годишния период за изпълнение на програмите).Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Activities extracting living resources (fisheries including recreational, marine plant harvesting, hunting and collecting); Activities extracting non-living resources (sand, gravel, dredging); Activities producing food (aquaculture); Activities with permanent infrastructures (e.g. renewable energy, oil & gas, ports) or structural changes (e.g. coastal defences); Sea-based mobile activities (shipping, boating); Coastal human activities (e.g. tourism, recreational sports, ecotourism).
Програмата ще осигурява информация за степента на иапълнението на мерките и техния ефект (към програмата с код BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures)
|
В рамките на програма Дънни местообитания – характеристики на съобществата (Seabed habitats - community characteristics), код BLKBG_D012456_03_SeabedHabitatsCommunity ще се наблюдава качествения състав и обилието (численост, биомаса, проективно покритие, гъстота на стръкове) на видовете, обитаващи дънните местообитания, както и размерния състав на средообразуващи видове (морски треви, M. galloprovincialis) и на черупкови видове, обект на промишлен улов. Програмата осигурява информация за оценка на ефективността от изпълнението на мерките, насочени към смекчаване на ефекта от човешките дейности, свързани с физическото нарушаване на естественото морско дъно и последващите изменения в състоянието на широките типове дънни местообитания.
Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът e запазен BLKBG_D012456_03_SeabedHabitatsCommunity. Докладваната през 2014 г., програма BLKBG_D012456_04_BenthicSpeciesAbundanceBiomass е обединена с настоящата програма Дънни местообитания – характеристики на съобществата (Seabed habitats - community characteristics), код BLKBG_D012456_03_SeabedHabitatsCommunity. Настоящата програма кореспондира със следните програми за мониторинг, включени в индикативния списък за докладване: Seabed habitats – community characteristics и Benthic species – abundance and/or biomass.
|
Програма за мониторинг „Пелагични местообитания“ по РДМС предвижда изпълнение на теренен мониторинг (експедиционни изследвания) по широк тип местообитания, чийто пространствен обхват включва определените райони на оценка - крайбрежен хабитат, шелф и открито море. Крайбрежният широк хабитат включва 37-те станции за мониторинг (в съответствие с новия ПУРБ) във водните тела (16 водни тела), обособени за мониторинг в съответствие с РДВ (Директива 2000/60/ЕС), и допълнително 7 станции разположени в крайбрежната акватория до 30м, извън едномилната зона. Интегрирано ще се провеждат мониторинговите кампании по Дескриптор 1 „Биоразнообразие“ и Дескриптор 5 „Еутрофикация“. Събраните данни за фитопланктон и зоопланктон ще се прилагат и за анализ на чужди видове по Дескриптор 2 „Неместни видове“.
Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Pelagic habitats – community characteristics.
|
Програмата предоставя данни за стратегията за мониторинг „SD5 – Eutrophication“ и е свързана с дескриптор 5. Програмата ще осигурява данни информация за критерий D5С3: Вредни цъфтежи на фитопланктона и следните индикатори: интензитет, пространствен обхват и продължителност на цъфтежите (повърхност).
Параметри: размер на популацията (обилие и биомаса), биологични условия в местообитанието (биомаса и концентрация на хлорофил а). Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г.
Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Plankton blooms (biomass, frequency).
|
Програма Внасяне на хранителни вещества (Nutrient inputs), код BLKBG_D05_02_NutrientInputs е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., кодът също е актуализиран (стар код стар код BLKBG_D05_02_NutrientInputsLandBased). Програмата кореспондира със следните програми за мониторинг, включени в индикативния списък за докладване: Nutrient inputs - land-based sources, Nutrient inputs - from atmosphere и Nutrient inputs - sea-based sources.
|
Програма Нива на биогенните елементи във водния стълб (Nutrient levels in water column), код BLKBG_D05_04_NurtientLevelsWater е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., кодът също е актуализиран (стар код стар код BLKBG_D05_02_NurtientLevelsWater). Програмата кореспондира със следните програми за мониторинг, включени в индикативния списък за докладване: Nutrient and organic matter levels - in water column и Water column – chemical characteristics.
|
Първата програма от мерки (ПоМ) към Морската стратегия на България беше разработена за периода 2016-2021. Нейното прилагане е стартирало, но все има нестартирали мерки. Необходимо е прецизиране на техния обхват и заложени действия, с цел същите да бъдат изпълнени. Ефективността на мерките силно зависи от навременното им прилагане от всички отговорни институции. Програмата за ефективност на мерките BLKBG_DAll_01_EffectivenessMeasures се отнася към всички дескриптори.
Data will be available via the website of Black sea Basin Directorate: https://www.bsbd.org/bg/m_env_and_action.html
|
Monitoring activities related to the development of phytobenthic communities in coastal waters |
Monitoring in transects perpendicular on coast, covering the Romanian shelf, either waters strongly affected by the Danube’s freshwater discharges and coastal activities or marine waters, less affected by eutrophication); Monitoring on coastal fix station (Cazino Mamaia) starting with 1959, still ongoing, to assess trends based on long-term data series;
Ad hoc monitoring of bloom events |
Monitoring in transects perpendicular on coast and on fix points, covering entire Romanian shelf, either waters strongly affected by the Danube’s freshwater discharges and coastal activities or marine waters, less affected by human activities (to emphasize natural and climatic variability); |
Monitoring in transects perpendicular on coast and on fix points, covering entire Romanian shelf, either waters strongly affected by the Danube’s freshwater discharges and coastal activities or marine waters, less affected by human activities (to emphasize natural and climatic variability); monitoring on coastal fix station (Cazino Mamaia) starting with 1959, still ongoing, to assess trends based on long-term data series. |
Monitoring in transects perpendicular to coast, evenly distributed and around hotspots. |
Monitoring purpose |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Other policies and conventions |
|
|
|
|
|
|||||||
Regional cooperation - coordinating body |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
Regional cooperation - countries involved |
||||||||||||
Regional cooperation - implementation level |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Common monitoring strategy |
Common monitoring strategy |
Common monitoring strategy |
Common monitoring strategy |
Common monitoring strategy |
||
Monitoring details |
Ще се събират данни и съпътстваща информация освен от проведения мониторинг, но чрез регулярната дейност на компетентните органи.
|
• Оценка на обилието на един вид (моноцъфтеж) или 2-3 фитопланктонни вида в концентрация, надхвърляща 1х106 cells/l през пролетно-летния период (април-септември) в резултат от обогатяването на средата с биогенни вещества (батометрични проби CTD)
Честота на мониторинг:
37 станции по РДВ – ежемесечно април-септември (6 теренни експедиции)
7 станции – април-май-юни; август-септември (5 теренни експедиции)
Брой станции 37+7=44
Брой проби 37 х 6 х 1 (интегрирана проба повърхност-термоклин) = 222
7 х 5 х 1 (интегрирана проба повърхност-термоклин) = 35
Единица за оценка (като D5C2)
|
Честота на мониторинг – април-септември – ежемесечно (6 теренни експедиции)
Брой станции 44 (37 по РДВ +7 станции в до 30 m)
Брой проби 44 х 3 хоризонта х 6 =792
Единица за оценка – за едномилната зона - водно тяло по РДВ; отвъд едномилната зона за крайбрежния хабитат предложените райони за оценка са 5, локализирани на дълбочина до 30 m - 1) Сиврибурун - Калиакра; 2) Калиакра - Галата; 3) Галата - Емине; 4) Емине - Маслен нос и 5) Маслен нос - Резово.
|
Data collected from the existing programmes are useful in the MSFD monitoring to assess the state of macroalgae and angiosperms communities and the state of seabed habitats. |
Data collected are useful in MSFD monitoring for assessing the extent of eutrophication and natural and climatic variability; data are usable in establishing/updating the environmental targets. |
Data collected are useful to MSFD monitoring for assessing the physical characteristics of water column habitats and future trends under natural and climatic variability; data are usable in establishing/updating the environmental targets. |
Data collected are useful to MSFD monitoring for assessing the chemical characteristics of water column habitats and future trends under natural and climatic variability; data are usable in establishing/updating the environmental targets. |
Data collected are useful to MSFD monitoring for assessing the level of the nutrients pressure in the marine environment; data are usable in establishing/updating pressure's targets. |
||||
Benthic broad habitats |
|
|||||||||||
Coastal ecosystems |
|
|||||||||||
Input of nutrients – diffuse sources, point sources, atmospheric deposition |
|
|
||||||||||
Input of other substances (e.g. synthetic substances, non-synthetic substances, radionuclides) – diffuse sources, point sources, atmospheric deposition, acute events |
|
|||||||||||
Input of litter (solid waste matter, including micro-sized litter) |
|
|||||||||||
Input of anthropogenic sound (impulsive, continuous) |
|
|||||||||||
Eutrophication |
|
|
|
|
|
|
|
|||||
Coastal defence and flood protection |
|
|||||||||||
Extraction of minerals (rock, metal ores, gravel, sand, shell) |
|
|||||||||||
Extraction of oil and gas, including infrastructure |
|
|||||||||||
Extraction of water |
|
|||||||||||
Renewable energy generation (wind, wave and tidal power), including infrastructure |
|
|||||||||||
Transmission of electricity and communications (cables) |
|
|||||||||||
Fish and shellfish harvesting (professional, recreational) |
|
|||||||||||
Fish and shellfish processing |
|
|||||||||||
Marine plant harvesting |
|
|||||||||||
Aquaculture – marine, including infrastructure |
|
|||||||||||
Transport infrastructure |
|
|||||||||||
Transport – shipping |
|
|||||||||||
Urban uses |
|
|||||||||||
Waste treatment and disposal |
|
|||||||||||
Tourism and leisure infrastructure |
|
|||||||||||
Tourism and leisure activities |
|
|||||||||||
Military operations (subject to Article 2(2)) |
|
|||||||||||
Research, survey and educational activities |
|
|||||||||||
Restructuring of seabed morphology, including dredging and depositing of materials |
|
|||||||||||
Other pelagic habitats |
|
|||||||||||
Spatial scope |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Marine reporting units |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Temporal scope (start date - end date) |
2014-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2009-9999 |
1959-9999 |
1959-9999 |
1959-9999 |
1985-9999 |
Monitoring frequency |
Yearly |
Other |
Yearly |
Other |
Other |
Other |
Yearly |
Yearly |
6-monthly |
Yearly |
6-monthly |
6-monthly |
Monitoring type |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Monitoring method |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Monitoring method other |
Ще се събират данни и съпътстваща информация за разрешени, нерегламентирани и/или инцидентни човешки дейности и събития по време на изпълнението на останалите програми за мониторинг, както и от други административни органи/ екологични организации, ако имат отношение. Такива данни могат да бъдат преки наблюдения и вземане на проби, бази данни, модели, карти, планове, разрешителни за ползване и/или водоползване на повръхностен воден обект Черно море), разрешителни за концесии за търсене, други разрешителни, проучване и добив на подземни богатства, информация от контролни проверки, официални национални докладвания на страната или национални или европейски проекти, проучвания, други. |
национална програма за мониторинг |
ISO/IEC 17025 |
ISO/IEC 17025 |
Изпълнението на мерките включва административно събиране и анализ на информация за изпълнението на мерките, свързани с техни регулярни дейности, произтичащи от националното законодателство или планиране на конкретни действия, свързани с изпълнение на мерки - изпълнение на поръчки, проекти, други инициативи. Информация за напредъка по изпълнението на мерките по РДМС е налична в първи и втори Доклад по наблюдение и контрол при прилагането на Морската стратегия на Република България 2016 – 2021 г. |
Moncheva, 2010; Moncheva and Par. 2005 (updated-2010)-phytoplankton;
SCOR-UNESCO, 1966 -chlorophyll;
UNESCO, 1988 - CTD fluorescence; satellite images (algal blooms) |
nutrients - Grashhoff et al, 1998
onboard oxygen - Winkler method (Grasshoff et al., 1998) CTD oxygen, pH - UNESCO, 1988
TOC - Suzuki and Sugimura, 1988 |
Grasshoff et al, 1998 (nutrients)
Suzuki and Sugimura, 1988 (TOC) |
||||
Quality control |
Проверка качеството на данните на съответните източници на данни.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на дънните местообитания се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда.
|
Качеството данните и информацията се гарантира от научните експерти и останалите лица, ангажирани в провеждането на мониторинга.
|
Качеството се гарантира чрез прилагане на регионално разработени алгоритми и чрез международно сътрудничество.
|
Качеството се гарантира чрез спазване на стандартните методи, прилагани от научните експерти и лицата, ангажирани в провеждането на мониторинга и попълване на общи изисквания за компетентност на лабораториите за изпитване и калибриране съгласно ISO/IEC 17025.
|
Качеството се гарантира чрез спазване на стандартните методи, прилагани от научните експерти и лицата, ангажирани в провеждането на мониторинга и попълване на общи изисквания за компетентност на лабораториите за изпитване и калибриране съгласно ISO/IEC 17025.
|
Информацията се проверява от компетентните органи, които са отговорни за изпълнението на конкретни мерки, след което се обобщава от водещия орган по прилагане на РДМС - Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Басейнова дирекция подпомага МОСВ в този процес.
|
No validation of data
|
Acording to the manual SCOR -UNESCO, 1966; Moncheva, 2010; Moncheva and Par. 2005 (updated-2010); |
No validation of data
|
Control charts, Certified References Material QUASIMEME
CTD calibration |
Control charts, Certified References Material QUASIMEME |
Data management |
Данните се събират от различни бази данни на различни институции. Събирането и обобщаването на информацията се извършва от Министерството на околната среда и водите и Басейнова дирекция "Черноморски район".
|
Съгласно чл. 171, ал. 2, т. 3 от Закона за водите , чл. 105, т.1 от Наредба № 1/11.04.2011 за мониторинг на водите и чл. 3, ал. 11 от Наредбата за опазване на околната среда в морските води, мониторингът на морските води се извършва от Института по океанология към БАН.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба.
Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Институтът по океанология и Институтът по рибарство и аквакултури разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски круизи. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните не са съвместими с изискванията на Директивата INSPIRE. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни.
|
Институтът по океанология и Институтът по рибни ресурси разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски екпедиции. Данни за рибарството, включително нелегални дейности, са налични в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни. Няма национална база данни, която да осигурява данни за историческите и съвременни показатели на състоянието на морската околна среда.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 171, ал. 2, т. 3 от Закона за водите , чл. 105, т.1 от Наредба № 1/11.04.2011 за мониторинг на водите и чл. 3, ал. 11 от Наредбата за опазване на околната среда в морските води, мониторингът на морските води се извършва от Института по океанология към БАН. Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 данните се предават в Басейнова дирекция за Черноморски район, където се съхраняват, обобщават и анализират на басейново ниво.
БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба.
Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Към момента е в ход изпълнението на проект “Надграждане на съществуващи функционалности, разработване и въвеждане на нови модули към геоинформационната система за управление на водите и докладване“, финансиран от ФМ на ЕИП. Геоинформационната система ще обезпечи докладването пред ЕК/ ЕАОС.
Институтът по океанология и Институтът по рибарство и аквакултури разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски експедиции. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти, са достъпни само като метаданни.
Честота на обновяване на данните - данните се обновяват ежегодно, след представянето им в БДЧР - Варна. Периодични доклади за състоянието на околната среда, на база провеждания мониторинг се публикуват на интернет страницата на БДЧР – Варна: www.bsbd.bg и на Изпълнителната агенция по околна среда: http://eea.government.bg/bg/dokladi
|
Съгласно чл. 171, ал. 2, т. 3 от Закона за водите , чл. 105, т.1 от Наредба № 1/11.04.2011 за мониторинг на водите и чл. 3, ал. 11 от Наредбата за опазване на околната среда в морските води, мониторингът на морските води се извършва от Института по океанология към БАН. Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 данните се предават в Басейнова дирекция за Черноморски район, където се съхраняват, обобщават и анализират на басейново ниво.
БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба.
Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Към момента е в ход изпълнението на проект “Надграждане на съществуващи функционалности, разработване и въвеждане на нови модули към геоинформационната система за управление на водите и докладване“, финансиран от ФМ на ЕИП. Геоинформационната система ще обезпечи докладването пред ЕК/ ЕАОС.
Институтът по океанология и Институтът по рибарство и аквакултури разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски експедиции. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти, са достъпни само като метаданни.
|
Съгласно чл. 171, ал. 2, т. 3 от Закона за водите , чл. 105, т.1 от Наредба № 1/11.04.2011 за мониторинг на водите и чл. 3, ал. 11 от Наредбата за опазване на околната среда в морските води, мониторингът на морските води се извършва от Института по океанология към БАН. Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 данните се предават в Басейнова дирекция за Черноморски район, където се съхраняват, обобщават и анализират на басейново ниво.
БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба.
Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Към момента е в ход изпълнението на проект “Надграждане на съществуващи функционалности, разработване и въвеждане на нови модули към геоинформационната система за управление на водите и докладване“, финансиран от ФМ на ЕИП. Геоинформационната система ще обезпечи докладването пред ЕК/ ЕАОС.
Институтът по океанология и Институтът по рибарство и аквакултури разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски експедиции. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти, са достъпни само като метаданни.
|
||||||
Data access |
||||||||||||
Related indicator/name |
||||||||||||
Contact |
Басейнова дирекция "Черноморски район": www.bsbd.bg; bdvarna@bsbd.bg |
|||||||||||
References |