Member State report / Art11 / 2014-2020 / D4 / Bulgaria / Black Sea

Report type Member State report to Commission
MSFD Article Art. 11 Monitoring programmes (and Art. 17 updates)
Report due 2014-10-15; 2020-10-15
GES Descriptor D4 Food webs/D1 Ecosystems
Member State Bulgaria
Region/subregion Black Sea
Reported by Black Sea Basin Directorate - Varna
Report date 2015-01-27; 2023-02-09
Report access
2014 data
2020 data
Monitoring programme Monitoring programme name
Monitoring programme Reference existing programme
Monitoring programme Marine Unit ID
Q4e - Programme ID
Q4f - Programme description
Q5e - Natural variability
Q5d - Adequacy for assessment of GES Q5d - Adequate data
Q5d - Adequacy for assessment of GES Q5d - Established methods
Q5d - Adequacy for assessment of GES Q5d - Adequate understanding of GES
Q5d - Adequacy for assessment of GES Q5d - Adequate capacity
Q5f - Description of programme for GES assessment
Q5g - Gap-filling date for GES assessment
Q5h - Plans to implement monitoring for GES assessment
Q6a -Relevant targets Q6a - Environmental target
Q6a -Relevant targets Q6a - Associated indicator
Q6b - Adequacy for assessment of targets Q6b_SuitableData
Q6b - Adequacy for assessment of targets Q6b_EstablishedMethods
Q6b - Adequacy for assessment of targets Q6d_AdequateCapacity
Q6c - Target updating
Q6d - Description of programme for targets assessment
Q6e - Gap-filling date for targets assessment
Q6f - Plans to implement monitoring for targets assessment
Q7a - Relevant activities
Q7b - Description of monitoring of activities
Q7c - Relevant measures
Q7e - Adequacy for assessment of measures Q7d - Adequate data
Q7e - Adequacy for assessment of measures Q7d - Established methods
Q7e - Adequacy for assessment of measures Q7d - Adequate understanding of GES
Q7e - Adequacy for assessment of measures Q7d - Adequate capacity
Q7e - Adequacy for assessment of measures Q7d - Addresses activities and pressures
Q7e - Adequacy for assessment of measures Q7d - Addresses effectiveness of measures
Q7d - Description of monitoring for measures
Q7f - Gap-filling date for activities and measures
Q8a - Links to existing Monitoring Programmes
Reference sub-programme Sub-programme ID
Reference sub-programme Sub-programme name
Q4g - Sub-programmes Sub-programme ID
Q4g - Sub-programmes Sub-programme name
Q4k - Monitoring purpose
Q4l - Links of monitoring programmes of other Directives and Conventions
Q5c - Features Q5c - Habitats
Q5c - Features Q5c - Species list
Q5c - Features Q5c - Physical/Chemical features
Q5c - Features Q5c - Pressures
Q9a - Elements
Q5a - GES criteria Relevant GES criteria
Q5b - GES indicators Relevant GES indicators
Q9b - Parameters monitored (state/impact) Species distribution
Q9b - Parameters monitored (state/impact) Species population size
Q9b - Parameters monitored (state/impact) Species population characteristics
Q9b - Parameters monitored (state/impact) Species impacts
Q9b - Parameters monitored (state/impact) Habitat distribution
Q9b - Parameters monitored (state/impact) Habitat extent
Q9b - Parameters monitored (state/impact) Habitat condition (physical-chemical)
Q9b - Parameters monitored (state/impact) Habitat condition (biological)
Q9b - Parameters monitored (state/impact) Habitat impacts
Q9b - Parameters monitored (pressures) Pressure input
Q9b - Parameters monitored (pressures) Pressure output
Q9b - Parameters monitored (activity) Activity
Q9b Parameters monitored (other) Other
Q41 Spatial scope
Q4j - Description of spatial scope
Marine Unit IDs
Q4h - Temporal scope Start date- End date
Q9h - Temporal resolution of sampling
Q9c - Monitoring method
Q9d - Description of alteration to method
Q9e - Quality assurance
Q9f - Quality control
Q9g - Spatial resolution of sampling Q9g - Proportion of area covered %
Q9g - Spatial resolution of sampling Q9g - No. of samples
Q9i - Description of sample representivity
Q10a - Scale for aggregation of data
Q10b - Other scale for aggregation of data
Q10c - Access to monitoring data Q10c - Data type
Q10c - Access to monitoring data Q10c - Data access mechanism
Q10c - Access to monitoring data Q10c - Data access rights
Q10c - Access to monitoring data Q10c - INSPIRE standard
Q10c - Access to monitoring data Q10c Date data are available
Q10c - Access to monitoring data Q10c - Data update frequency
Q10d - Description of data access
Descriptor
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
D4/D1
Monitoring strategy description
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
Coverage of GES criteria
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Adequate monitoring will be in place by 2024
Gaps and plans
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
Related targets
Coverage of targets
Related measures
Coverage of measures
Related monitoring programmes
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
  • BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
  • BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
  • BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
  • BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
Programme code
BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass
BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
BLKBG_D014_01_MammalsAbundance
BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
BLKBG_D014_02_BirdsAbundance
Programme name
Pelagic habitats – community characteristics
Pelagic habitats – community characteristics
Pelagic habitats – community characteristics
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – mammals
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – mammals
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds
Update type
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Modified from 2014
Old programme codes
Programme description
Програма за мониторинг „Пелагични местообитания“ по РДМС предвижда изпълнение на теренен мониторинг (експедиционни изследвания) по широк тип местообитания, чийто пространствен обхват включва определените райони на оценка - крайбрежен хабитат, шелф и открито море. Крайбрежният широк хабитат включва 37-те станции за мониторинг (в съответствие с новия ПУРБ) във водните тела (16 водни тела), обособени за мониторинг в съответствие с РДВ (Директива 2000/60/ЕС), и допълнително 7 станции разположени в крайбрежната акватория до 30м, извън едномилната зона. Интегрирано ще се провеждат мониторинговите кампании по Дескриптор 1 „Биоразнообразие“ и Дескриптор 5 „Еутрофикация“. Събраните данни за фитопланктон и зоопланктон ще се прилагат и за анализ на чужди видове по Дескриптор 2 „Неместни видове“. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Pelagic habitats – community characteristics.
Програма за мониторинг „Пелагични местообитания“ по РДМС предвижда изпълнение на теренен мониторинг (експедиционни изследвания) по широк тип местообитания, чийто пространствен обхват включва определените райони на оценка - крайбрежен хабитат, шелф и открито море. Крайбрежният широк хабитат включва 37-те станции за мониторинг (в съответствие с новия ПУРБ) във водните тела (16 водни тела), обособени за мониторинг в съответствие с РДВ (Директива 2000/60/ЕС), и допълнително 7 станции разположени в крайбрежната акватория до 30м, извън едномилната зона. Интегрирано ще се провеждат мониторинговите кампании по Дескриптор 1 „Биоразнообразие“ и Дескриптор 5 „Еутрофикация“. Събраните данни за фитопланктон и зоопланктон ще се прилагат и за анализ на чужди видове по Дескриптор 2 „Неместни видове“. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Pelagic habitats – community characteristics.
Програма за мониторинг „Пелагични местообитания“ по РДМС предвижда изпълнение на теренен мониторинг (експедиционни изследвания) по широк тип местообитания, чийто пространствен обхват включва определените райони на оценка - крайбрежен хабитат, шелф и открито море. Крайбрежният широк хабитат включва 37-те станции за мониторинг (в съответствие с новия ПУРБ) във водните тела (16 водни тела), обособени за мониторинг в съответствие с РДВ (Директива 2000/60/ЕС), и допълнително 7 станции разположени в крайбрежната акватория до 30м, извън едномилната зона. Интегрирано ще се провеждат мониторинговите кампании по Дескриптор 1 „Биоразнообразие“ и Дескриптор 5 „Еутрофикация“. Събраните данни за фитопланктон и зоопланктон ще се прилагат и за анализ на чужди видове по Дескриптор 2 „Неместни видове“. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Pelagic habitats – community characteristics.
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
Морските бозайници са важна част от морските екосистеми. Мониторингът на трите вида представители на малките зъбати китове има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - бозайници“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - mammals“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.2. – Biodiversity - Mammals. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на Обикновеният делфин (Delphinus delphis ponticus), Афалата (Tursiops truncatus ponticus) и Морската свиня (Phocoena phocoena relicta): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерий D1C2). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията са планирани да се извършват ежегодно или минимум веднъж на 3 години. Изпълняват се визуални наблюдения от плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, шелфа и ИИЗ (откритоморската част) на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
Морските бозайници са важна част от морските екосистеми. Мониторингът на трите вида представители на малките зъбати китове има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности. Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - бозайници“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - mammals“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.2. – Biodiversity - Mammals. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на Обикновеният делфин (Delphinus delphis ponticus), Афалата (Tursiops truncatus ponticus) и Морската свиня (Phocoena phocoena relicta): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерий D1C2). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията са планирани да се извършват ежегодно или минимум веднъж на 3 години. Изпълняват се визуални наблюдения от плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, шелфа и ИИЗ (откритоморската част) на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - птици“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds. Същата ще осигурява данни за част от популационните характеристики на колониите на гнездящите видове птици (среден (качулат) корморан (Gulosus aristotelis) и гривеста рибарка (Thalasseus sandvicensis): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите в колонията птици (критерий D1C2); нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от други човешки дейности, различни от рибарството. Програмата ще осигурява и данни за миграцията и местата за хранене и почивка в българската част на Черно море на мигриращия вид Средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan) (критерий D1C4). Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС (при необходимост) по Дескриптор D1 Биоразнообразие (Морски птици). Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г. като е разширен обхвата на действие – освен крайбрежните води, се наблюдават и териториалните води в пълния им обхват (не само в определените зони за защита по Натура 2000), както и шелфовата зона до 100 m дълбочина. Включен е и трети вид птици за наблюдение в две езера категоризирани като „преходни води“ съгласно РДВ 2000/60/ЕС. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - птици“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds. Същата ще осигурява данни за част от популационните характеристики на колониите на гнездящите видове птици (среден (качулат) корморан (Gulosus aristotelis) и гривеста рибарка (Thalasseus sandvicensis): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите в колонията птици (критерий D1C2); нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от други човешки дейности, различни от рибарството. Програмата ще осигурява и данни за миграцията и местата за хранене и почивка в българската част на Черно море на мигриращия вид Средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan) (критерий D1C4). Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС (при необходимост) по Дескриптор D1 Биоразнообразие (Морски птици). Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г. като е разширен обхвата на действие – освен крайбрежните води, се наблюдават и териториалните води в пълния им обхват (не само в определените зони за защита по Натура 2000), както и шелфовата зона до 100 m дълбочина. Включен е и трети вид птици за наблюдение в две езера категоризирани като „преходни води“ съгласно РДВ 2000/60/ЕС. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - птици“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds. Същата ще осигурява данни за част от популационните характеристики на колониите на гнездящите видове птици (среден (качулат) корморан (Gulosus aristotelis) и гривеста рибарка (Thalasseus sandvicensis): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите в колонията птици (критерий D1C2); нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от други човешки дейности, различни от рибарството. Програмата ще осигурява и данни за миграцията и местата за хранене и почивка в българската част на Черно море на мигриращия вид Средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan) (критерий D1C4). Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС (при необходимост) по Дескриптор D1 Биоразнообразие (Морски птици). Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г. като е разширен обхвата на действие – освен крайбрежните води, се наблюдават и териториалните води в пълния им обхват (не само в определените зони за защита по Натура 2000), както и шелфовата зона до 100 m дълбочина. Включен е и трети вид птици за наблюдение в две езера категоризирани като „преходни води“ съгласно РДВ 2000/60/ЕС. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - птици“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds. Същата ще осигурява данни за част от популационните характеристики на колониите на гнездящите видове птици (среден (качулат) корморан (Gulosus aristotelis) и гривеста рибарка (Thalasseus sandvicensis): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите в колонията птици (критерий D1C2); нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от други човешки дейности, различни от рибарството. Програмата ще осигурява и данни за миграцията и местата за хранене и почивка в българската част на Черно море на мигриращия вид Средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan) (критерий D1C4). Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС (при необходимост) по Дескриптор D1 Биоразнообразие (Морски птици). Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г. като е разширен обхвата на действие – освен крайбрежните води, се наблюдават и териториалните води в пълния им обхват (не само в определените зони за защита по Натура 2000), както и шелфовата зона до 100 m дълбочина. Включен е и трети вид птици за наблюдение в две езера категоризирани като „преходни води“ съгласно РДВ 2000/60/ЕС. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
Monitoring purpose
  • Environmental state and impacts
  • Environmental state and impacts
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
  • Effectiveness of measures
  • Environmental state and impacts
Other policies and conventions
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • Water Framework Directive
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • Water Framework Directive
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • Water Framework Directive
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Data Collection Framework Multi-Annual Plan (Common Fisheries Policy)
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • BSC Integrated Monitoring and Assessment Programme
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • Birds Directive
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • Birds Directive
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • Birds Directive
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
  • Birds Directive
  • Habitats Directive
  • Monitoring programme targeting at national legislation
Regional cooperation - coordinating body
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
  • BSC
Regional cooperation - countries involved
Regional cooperation - implementation level
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Coordinated data collection
Monitoring details
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск. Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка: - Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби. - Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби. - Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
В крайбрежната и шелфовата зона (до 100 м дълбочина) ще бъдат извършени сезонни наблюдения от 7 стационарни точки на брега, наблюдения чрез стационарни акустични системи и визуални и акустични изследвания на борда на плавателен съд. Откритоморската част ще бъде изследвана чрез визуален метод чрез самолетно проучване, при финансова възможност за провеждането му. Визуалните наблюдения по време на изследванията на борда на плавателен съд ще се извършват по методите на единичната или на двойната платформа в зависимост от условията на плавателния съд. Методът на двойната платформа включва наблюдения от два екипа наблюдатели (по 2 човека), разположени на две независими платформи за наблюдение (Double Platform): долна (primary) платформа – Платформа 1 и горна (tracker) платформа – Платформа 2. За всяко наблюдение (първично, повторно) се записват следните данни: дата, час, платформа, разстояние, ъгъл, наблюдател, вид, поведение, размер на групата, възрастова група, коментар. Повторенията се класифицират в три степени: сигурни (минимум 90% вероятност), вероятни (повече от 50%), съмнителни (под 50%). Данните за метеорологичните условия (състояние на морето по Бофорт, височина на вълните, отражения и отблясъци, посока и сила на вятъра, обобщена характеристика на времето) също се записват. Наблюдения не се провеждат при понижена видимост (под 1000 м), ако валежи или силно вълнение (> 4 по Бофорт). Данните ще бъдат анализирани чрез софтуерен пакет DISTANCE. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
В крайбрежната и шелфовата зона (до 100 м дълбочина) ще бъдат извършени сезонни наблюдения от 7 стационарни точки на брега, наблюдения чрез стационарни акустични системи и визуални и акустични изследвания на борда на плавателен съд. Откритоморската част ще бъде изследвана чрез визуален метод чрез самолетно проучване, при финансова възможност за провеждането му. Визуалните наблюдения по време на изследванията на борда на плавателен съд ще се извършват по методите на единичната или на двойната платформа в зависимост от условията на плавателния съд. Методът на двойната платформа включва наблюдения от два екипа наблюдатели (по 2 човека), разположени на две независими платформи за наблюдение (Double Platform): долна (primary) платформа – Платформа 1 и горна (tracker) платформа – Платформа 2. За всяко наблюдение (първично, повторно) се записват следните данни: дата, час, платформа, разстояние, ъгъл, наблюдател, вид, поведение, размер на групата, възрастова група, коментар. Повторенията се класифицират в три степени: сигурни (минимум 90% вероятност), вероятни (повече от 50%), съмнителни (под 50%). Данните за метеорологичните условия (състояние на морето по Бофорт, височина на вълните, отражения и отблясъци, посока и сила на вятъра, обобщена характеристика на времето) също се записват. Наблюдения не се провеждат при понижена видимост (под 1000 м), ако валежи или силно вълнение (> 4 по Бофорт). Данните ще бъдат анализирани чрез софтуерен пакет DISTANCE. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната.
Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната.
Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната.
Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната.
Features
Other pelagic habitats
Coastal ecosystems
Coastal ecosystems
Coastal fish
Demersal shelf fish
Coastal fish
Demersal shelf fish
Commercially exploited fish and shellfish
Commercially exploited fish and shellfish
Coastal ecosystems
Shelf ecosystems
Coastal ecosystems
Shelf ecosystems
Small toothed cetaceans
Small toothed cetaceans
Pelagic-feeding birds
Surface-feeding birds
Pelagic-feeding birds
Surface-feeding birds
Other pelagic habitats
Coastal ecosystems
Coastal ecosystems
Coastal fish
Demersal shelf fish
Coastal fish
Demersal shelf fish
Commercially exploited fish and shellfish
Commercially exploited fish and shellfish
Coastal ecosystems
Shelf ecosystems
Coastal ecosystems
Shelf ecosystems
Small toothed cetaceans
Small toothed cetaceans
Pelagic-feeding birds
Surface-feeding birds
Pelagic-feeding birds
Surface-feeding birds
Other pelagic habitats
Coastal ecosystems
Coastal ecosystems
Coastal fish
Demersal shelf fish
Coastal fish
Demersal shelf fish
Commercially exploited fish and shellfish
Commercially exploited fish and shellfish
Coastal ecosystems
Shelf ecosystems
Coastal ecosystems
Shelf ecosystems
Small toothed cetaceans
Small toothed cetaceans
Pelagic-feeding birds
Surface-feeding birds
Pelagic-feeding birds
Surface-feeding birds
Other pelagic habitats
Coastal ecosystems
Coastal ecosystems
Coastal fish
Demersal shelf fish
Coastal fish
Demersal shelf fish
Commercially exploited fish and shellfish
Commercially exploited fish and shellfish
Coastal ecosystems
Shelf ecosystems
Coastal ecosystems
Shelf ecosystems
Small toothed cetaceans
Small toothed cetaceans
Pelagic-feeding birds
Surface-feeding birds
Pelagic-feeding birds
Surface-feeding birds
Elements
  • Phytoplankton communities
  • Zooplankton communities
  • All trophic guilds
  • Primary producers
  • All trophic guilds
  • Primary producers
  • Gobius cobitis
  • Gobius niger
  • Gobius paganellus
  • Hippocampus guttulatus
  • Neogobius melanostomus
  • Platichthys flesus
  • Sciaena umbra
  • Scorpaena porcus
  • Symphodus cinereus
  • Symphodus ocellatus
  • Symphodus roissali
  • Trachinus draco
  • Dasyatis pastinaca
  • Gobius cobitis
  • Gobius niger
  • Gobius paganellus
  • Hippocampus guttulatus
  • Neogobius melanostomus
  • Platichthys flesus
  • Sciaena umbra
  • Scorpaena porcus
  • Symphodus cinereus
  • Symphodus ocellatus
  • Symphodus roissali
  • Trachinus draco
  • Dasyatis pastinaca
  • Engraulis encrasicolus
  • Merlangius merlangus
  • Mullus barbatus
  • Raja clavata
  • Scophthalmus maximus
  • Sprattus sprattus
  • Squalus acanthias
  • Trachurus mediterraneus
  • Engraulis encrasicolus
  • Merlangius merlangus
  • Mullus barbatus
  • Raja clavata
  • Scophthalmus maximus
  • Sprattus sprattus
  • Squalus acanthias
  • Trachurus mediterraneus
  • Fish community
  • Fish community
  • Fish community
  • Fish community
  • Delphinus delphis
  • Phocoena phocoena
  • Tursiops truncatus
  • Delphinus delphis
  • Phocoena phocoena
  • Tursiops truncatus
  • Phalacrocorax aristotelis
  • Sterna sandvicensis
  • Puffinus yelkouan
  • Phalacrocorax aristotelis
  • Sterna sandvicensis
  • Puffinus yelkouan
GES criteria
D1C6
D4C1
D4C2
D1C2
D1C2
D1C4
D1C4
D3C2
D3C3
D4C1
D4C1
D4C2
D4C2
D1C2
D1C4
D1C2
D1C2
D1C4
D1C4
Parameters
  • Other
  • Other
  • Abundance (number of individuals)
  • Biomass
  • Abundance (number of individuals)
  • Abundance (number of individuals)
  • Distribution (pattern)
  • Distribution (range)
  • Distribution (spatial)
  • Distribution (pattern)
  • Distribution (range)
  • Distribution (spatial)
  • Abundance (number of individuals)
  • Biomass of Spawning Stock (SSB)
  • Length
  • Other
  • Size distribution
  • Other
  • Other
  • Abundance (number of individuals)
  • Other
  • Abundance (number of individuals)
  • Other
  • Abundance (number of individuals)
  • Distribution (pattern)
  • Distribution (range)
  • Distribution (spatial)
  • Abundance (number of individuals)
  • Abundance (number of individuals)
  • Distribution (pattern)
  • Distribution (range)
  • Distribution (spatial)
  • Distribution (pattern)
  • Distribution (range)
  • Distribution (spatial)
Parameter Other
Species composition; Abundance (number of individu
Species composition
Age distribution
Species composition; Trophic level class of fish s
Species composition; Trophic level class of fish s
Abundance of coastal fish key functional groups (C
Abundance of coastal fish key functional groups (C
Spatial scope
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • EEZ (or similar)
  • Territorial waters
  • Coastal waters (WFD)
  • Continental shelf (beyond EEZ)
  • Terrestrial part of MS
  • Territorial waters
  • Transitional waters (WFD)
  • Coastal waters (WFD)
  • Continental shelf (beyond EEZ)
  • Terrestrial part of MS
  • Territorial waters
  • Transitional waters (WFD)
  • Coastal waters (WFD)
  • Continental shelf (beyond EEZ)
  • Terrestrial part of MS
  • Territorial waters
  • Transitional waters (WFD)
  • Coastal waters (WFD)
  • Continental shelf (beyond EEZ)
  • Terrestrial part of MS
  • Territorial waters
  • Transitional waters (WFD)
Marine reporting units
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-OpenSea
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-Coastal
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-Coastal
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-Coastal
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
  • BLK-BG-AA-Coastal
  • BLK-BG-AA-EmineMaslennos
  • BLK-BG-AA-GalataEmine
  • BLK-BG-AA-KaliakraGalata
  • BLK-BG-AA-MaslennosRezovo
  • BLK-BG-AA-Shelf
  • BLK-BG-AA-SivriburunKaliakra
Temporal scope (start date - end date)
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
2016-9999
Monitoring frequency
Yearly
Yearly
Yearly
Other
Other
Other
Other
Other
Other
Other
Other
Other
Other
Other
Other
Yearly
Yearly
Yearly
Yearly
Monitoring type
  • Ecological modelling
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Ecological modelling
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Ecological modelling
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Administrative data collection
  • In-situ sampling coastal
  • In-situ sampling offshore
  • Other
  • Other
  • Visual observation
  • Other
  • Visual observation
  • Visual observation
  • Visual observation
  • Visual observation
  • Visual observation
Monitoring method
  • Black Sea: Guidelines for quality control of biological data - Phytoplankton
  • Black Sea: Manual for phytoplankton sampling and analysis
  • Black Sea: Guidelines for quality control of biological data - Phytoplankton
  • Black Sea: Manual for phytoplankton sampling and analysis
  • Black Sea: Guidelines for quality control of biological data - Phytoplankton
  • Black Sea: Manual for phytoplankton sampling and analysis
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
  • Other monitoring method
Monitoring method other
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Крайбрежна зона Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно. Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно. Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
Визуални и акустични методи чрез използването на плавателни и летателни средства, и пасивен акустичен мониторинг. Дизайнът на изследванията е направен в съответствие с принципите за пробонабиране по метода за линейните трансекти (Buckland et al. 1993; Thomas et al. 2010).
Визуални и акустични методи чрез използването на плавателни и летателни средства, и пасивен акустичен мониторинг. Дизайнът на изследванията е направен в съответствие с принципите за пробонабиране по метода за линейните трансекти (Buckland et al. 1993; Thomas et al. 2010).
Европейски стандартизиран метод за наблюдение на морски птици (ESAS), Tasker, M.L., Jones P.H., Dixon T.J. & Blake B.F. 1984. Counting seabirds at sea from ships: a review of methods employed and a suggestion for a standardized approach. Auk 101: 567-577); използване на малък плавателен съд за наблюдения на колонии в труднодостъпни скалисти места.
Европейски стандартизиран метод за наблюдение на морски птици (ESAS), Tasker, M.L., Jones P.H., Dixon T.J. & Blake B.F. 1984. Counting seabirds at sea from ships: a review of methods employed and a suggestion for a standardized approach. Auk 101: 567-577); използване на малък плавателен съд за наблюдения на колонии в труднодостъпни скалисти места.
Европейски стандартизиран метод за наблюдение на морски птици (ESAS), Tasker, M.L., Jones P.H., Dixon T.J. & Blake B.F. 1984. Counting seabirds at sea from ships: a review of methods employed and a suggestion for a standardized approach. Auk 101: 567-577); използване на малък плавателен съд за наблюдения на колонии в труднодостъпни скалисти места.
Европейски стандартизиран метод за наблюдение на морски птици (ESAS), Tasker, M.L., Jones P.H., Dixon T.J. & Blake B.F. 1984. Counting seabirds at sea from ships: a review of methods employed and a suggestion for a standardized approach. Auk 101: 567-577); използване на малък плавателен съд за наблюдения на колонии в труднодостъпни скалисти места.
Quality control
Качеството данните и информацията се гарантира от научните експерти и останалите лица, ангажирани в провеждането на мониторинга.
Качеството данните и информацията се гарантира от научните експерти и останалите лица, ангажирани в провеждането на мониторинга.
Качеството данните и информацията се гарантира от научните експерти и останалите лица, ангажирани в провеждането на мониторинга.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските бозайници се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските бозайници се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските птици се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда. Все още има нужда протоколите от мониторинга на морските птици да бъдат проверени от Изпълнителната агенция по околна среда, преди да бъдат въведени в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, поддържана от ИАОС. Освен това има нужда от допълнителен контрол и валидиране на данните.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските птици се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда. Все още има нужда протоколите от мониторинга на морските птици да бъдат проверени от Изпълнителната агенция по околна среда, преди да бъдат въведени в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, поддържана от ИАОС. Освен това има нужда от допълнителен контрол и валидиране на данните.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските птици се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда. Все още има нужда протоколите от мониторинга на морските птици да бъдат проверени от Изпълнителната агенция по околна среда, преди да бъдат въведени в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, поддържана от ИАОС. Освен това има нужда от допълнителен контрол и валидиране на данните.
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските птици се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда. Все още има нужда протоколите от мониторинга на морските птици да бъдат проверени от Изпълнителната агенция по околна среда, преди да бъдат въведени в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, поддържана от ИАОС. Освен това има нужда от допълнителен контрол и валидиране на данните.
Data management
Институтът по океанология и Институтът по рибни ресурси разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски екпедиции. Данни за рибарството, включително нелегални дейности, са налични в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни. Няма национална база данни, която да осигурява данни за историческите и съвременни показатели на състоянието на морската околна среда. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Институтът по океанология и Институтът по рибни ресурси разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски екпедиции. Данни за рибарството, включително нелегални дейности, са налични в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни. Няма национална база данни, която да осигурява данни за историческите и съвременни показатели на състоянието на морската околна среда. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Институтът по океанология и Институтът по рибни ресурси разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски екпедиции. Данни за рибарството, включително нелегални дейности, са налични в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни. Няма национална база данни, която да осигурява данни за историческите и съвременни показатели на състоянието на морската околна среда. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР.
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР.
Data access
Related indicator/name
Contact
References