Member State report / Art11 / 2014-2020 / D4 / Bulgaria / Black Sea
Report type | Member State report to Commission |
MSFD Article | Art. 11 Monitoring programmes (and Art. 17 updates) |
Report due | 2014-10-15; 2020-10-15 |
GES Descriptor | D4 Food webs/D1 Ecosystems |
Member State | Bulgaria |
Region/subregion | Black Sea |
Reported by | Black Sea Basin Directorate - Varna |
Report date | 2015-01-27; 2023-02-09 |
Report access |
http://cdr.eionet.europa.eu/bg/eu/msfd_mp/blkbg/envu5qfq/BLKBG_D014_08_MicrobialPathogensInWater.xml
|
2014 data
2020 data
Monitoring programme | Monitoring programme name |
---|---|
Monitoring programme | Reference existing programme |
Monitoring programme | Marine Unit ID |
Q4e - Programme ID | |
Q4f - Programme description | |
Q5e - Natural variability | |
Q5d - Adequacy for assessment of GES | Q5d - Adequate data |
Q5d - Adequacy for assessment of GES | Q5d - Established methods |
Q5d - Adequacy for assessment of GES | Q5d - Adequate understanding of GES |
Q5d - Adequacy for assessment of GES | Q5d - Adequate capacity |
Q5f - Description of programme for GES assessment | |
Q5g - Gap-filling date for GES assessment | |
Q5h - Plans to implement monitoring for GES assessment | |
Q6a -Relevant targets | Q6a - Environmental target |
Q6a -Relevant targets | Q6a - Associated indicator |
Q6b - Adequacy for assessment of targets | Q6b_SuitableData |
Q6b - Adequacy for assessment of targets | Q6b_EstablishedMethods |
Q6b - Adequacy for assessment of targets | Q6d_AdequateCapacity |
Q6c - Target updating | |
Q6d - Description of programme for targets assessment | |
Q6e - Gap-filling date for targets assessment | |
Q6f - Plans to implement monitoring for targets assessment | |
Q7a - Relevant activities | |
Q7b - Description of monitoring of activities | |
Q7c - Relevant measures | |
Q7e - Adequacy for assessment of measures | Q7d - Adequate data |
Q7e - Adequacy for assessment of measures | Q7d - Established methods |
Q7e - Adequacy for assessment of measures | Q7d - Adequate understanding of GES |
Q7e - Adequacy for assessment of measures | Q7d - Adequate capacity |
Q7e - Adequacy for assessment of measures | Q7d - Addresses activities and pressures |
Q7e - Adequacy for assessment of measures | Q7d - Addresses effectiveness of measures |
Q7d - Description of monitoring for measures | |
Q7f - Gap-filling date for activities and measures | |
Q8a - Links to existing Monitoring Programmes | |
Reference sub-programme | Sub-programme ID |
Reference sub-programme | Sub-programme name |
Q4g - Sub-programmes | Sub-programme ID |
Q4g - Sub-programmes | Sub-programme name |
Q4k - Monitoring purpose | |
Q4l - Links of monitoring programmes of other Directives and Conventions | |
Q5c - Features | Q5c - Habitats |
Q5c - Features | Q5c - Species list |
Q5c - Features | Q5c - Physical/Chemical features |
Q5c - Features | Q5c - Pressures |
Q9a - Elements | |
Q5a - GES criteria | Relevant GES criteria |
Q5b - GES indicators | Relevant GES indicators |
Q9b - Parameters monitored (state/impact) | Species distribution |
Q9b - Parameters monitored (state/impact) | Species population size |
Q9b - Parameters monitored (state/impact) | Species population characteristics |
Q9b - Parameters monitored (state/impact) | Species impacts |
Q9b - Parameters monitored (state/impact) | Habitat distribution |
Q9b - Parameters monitored (state/impact) | Habitat extent |
Q9b - Parameters monitored (state/impact) | Habitat condition (physical-chemical) |
Q9b - Parameters monitored (state/impact) | Habitat condition (biological) |
Q9b - Parameters monitored (state/impact) | Habitat impacts |
Q9b - Parameters monitored (pressures) | Pressure input |
Q9b - Parameters monitored (pressures) | Pressure output |
Q9b - Parameters monitored (activity) | Activity |
Q9b Parameters monitored (other) | Other |
Q41 Spatial scope | |
Q4j - Description of spatial scope | |
Marine Unit IDs | |
Q4h - Temporal scope | Start date- End date |
Q9h - Temporal resolution of sampling | |
Q9c - Monitoring method | |
Q9d - Description of alteration to method | |
Q9e - Quality assurance | |
Q9f - Quality control | |
Q9g - Spatial resolution of sampling | Q9g - Proportion of area covered % |
Q9g - Spatial resolution of sampling | Q9g - No. of samples |
Q9i - Description of sample representivity | |
Q10a - Scale for aggregation of data | |
Q10b - Other scale for aggregation of data | |
Q10c - Access to monitoring data | Q10c - Data type |
Q10c - Access to monitoring data | Q10c - Data access mechanism |
Q10c - Access to monitoring data | Q10c - Data access rights |
Q10c - Access to monitoring data | Q10c - INSPIRE standard |
Q10c - Access to monitoring data | Q10c Date data are available |
Q10c - Access to monitoring data | Q10c - Data update frequency |
Q10d - Description of data access | |
Descriptor |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
D4/D1 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Monitoring strategy description |
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Целта на стратегията за мониторинг SD4/SD1 Хранителни мрежи / биоразнообразие – екосистеми (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) е да се оцени състоянието на морските хранителни мрежи чрез събиране на данни за състоянието на рибите, морските птици и бозайници, пелагичните и дънните местообитания и хранителните връзки между тях. Към стратегията имат връзка програмите за мониторинг свързани с изобилие и популационните характеристики на рибите, морските птици и бозайници, и други компоненти на Черноморската екосистема. Основните антропогенни дейности и свързания с тях натиск се разглеждат в програмата „Морски и крайбрежни дейности“.
|
Coverage of GES criteria |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Adequate monitoring will be in place by 2024 |
Gaps and plans |
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Мониторингът, извършван съгласно стратегията има за цел да предоставя достатъчно данни за оценка на постигането на целите и ефективността на прилаганите мерки. Все още има нужда да бъдат разработени индикаторите, отнасящи се до няколко компонента на хранителни мрежи като птиците, морските бозайници, рибите, пелагичните и дънните местообитания, за да осигурят цялостна оценка на хранителната мрежа.
|
Related targets |
|||||||||||||||||||
Coverage of targets |
|||||||||||||||||||
Related measures |
|||||||||||||||||||
Coverage of measures |
|||||||||||||||||||
Related monitoring programmes |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Programme code |
BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity |
BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity |
BLKBG_D01245_04_PelagicCommunity |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D0134_03_FishAbundanceBiomass |
BLKBG_D014_01_MammalsAbundance |
BLKBG_D014_01_MammalsAbundance |
BLKBG_D014_02_BirdsAbundance |
BLKBG_D014_02_BirdsAbundance |
BLKBG_D014_02_BirdsAbundance |
BLKBG_D014_02_BirdsAbundance |
Programme name |
Pelagic habitats – community characteristics |
Pelagic habitats – community characteristics |
Pelagic habitats – community characteristics |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – fish |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – mammals |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass – mammals |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds |
Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds |
Update type |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Modified from 2014 |
Old programme codes |
|||||||||||||||||||
Programme description |
Програма за мониторинг „Пелагични местообитания“ по РДМС предвижда изпълнение на теренен мониторинг (експедиционни изследвания) по широк тип местообитания, чийто пространствен обхват включва определените райони на оценка - крайбрежен хабитат, шелф и открито море. Крайбрежният широк хабитат включва 37-те станции за мониторинг (в съответствие с новия ПУРБ) във водните тела (16 водни тела), обособени за мониторинг в съответствие с РДВ (Директива 2000/60/ЕС), и допълнително 7 станции разположени в крайбрежната акватория до 30м, извън едномилната зона. Интегрирано ще се провеждат мониторинговите кампании по Дескриптор 1 „Биоразнообразие“ и Дескриптор 5 „Еутрофикация“. Събраните данни за фитопланктон и зоопланктон ще се прилагат и за анализ на чужди видове по Дескриптор 2 „Неместни видове“.
Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Pelagic habitats – community characteristics.
|
Програма за мониторинг „Пелагични местообитания“ по РДМС предвижда изпълнение на теренен мониторинг (експедиционни изследвания) по широк тип местообитания, чийто пространствен обхват включва определените райони на оценка - крайбрежен хабитат, шелф и открито море. Крайбрежният широк хабитат включва 37-те станции за мониторинг (в съответствие с новия ПУРБ) във водните тела (16 водни тела), обособени за мониторинг в съответствие с РДВ (Директива 2000/60/ЕС), и допълнително 7 станции разположени в крайбрежната акватория до 30м, извън едномилната зона. Интегрирано ще се провеждат мониторинговите кампании по Дескриптор 1 „Биоразнообразие“ и Дескриптор 5 „Еутрофикация“. Събраните данни за фитопланктон и зоопланктон ще се прилагат и за анализ на чужди видове по Дескриптор 2 „Неместни видове“.
Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Pelagic habitats – community characteristics.
|
Програма за мониторинг „Пелагични местообитания“ по РДМС предвижда изпълнение на теренен мониторинг (експедиционни изследвания) по широк тип местообитания, чийто пространствен обхват включва определените райони на оценка - крайбрежен хабитат, шелф и открито море. Крайбрежният широк хабитат включва 37-те станции за мониторинг (в съответствие с новия ПУРБ) във водните тела (16 водни тела), обособени за мониторинг в съответствие с РДВ (Директива 2000/60/ЕС), и допълнително 7 станции разположени в крайбрежната акватория до 30м, извън едномилната зона. Интегрирано ще се провеждат мониторинговите кампании по Дескриптор 1 „Биоразнообразие“ и Дескриптор 5 „Еутрофикация“. Събраните данни за фитопланктон и зоопланктон ще се прилагат и за анализ на чужди видове по Дескриптор 2 „Неместни видове“.
Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Pelagic habitats – community characteristics.
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Мониторингът на видовете риби, които не са обект на промишлен риболов има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - риби“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - fish“, код BLKBG-D0134_03_FishAbundanceBiomass осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.3. – Biodiversity - Fish. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на крайбрежните видове риби (Coastal fish), пелагичните шелфови видове риби (Pelagic shelf fish) и дънни шелфови видове риби (Demersal shelf fish): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерии D1C2 и D1C4) и за търговските видове риби и черупкови организми по D3 (критерии D3C2 Spawning stock biomass (SSB) и D3C3 Population age/size distribution). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и със Стратегията по Дескриптор 4 Хранителни мрежи (SD4/SD1 Food webs / Biodiversity – ecosystems) и критерии D4C1 Trophic guild species diversity и D4C2 Abundance across trophic guilds. Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството. Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2.
Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Честотата за мониторинг е следната: изследванията ще се провежд
|
Морските бозайници са важна част от морските екосистеми. Мониторингът на трите вида представители на малките зъбати китове има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - бозайници“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - mammals“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.2. – Biodiversity - Mammals. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на Обикновеният делфин (Delphinus delphis ponticus), Афалата (Tursiops truncatus ponticus) и Морската свиня (Phocoena phocoena relicta): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерий D1C2). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Наблюденията са планирани да се извършват ежегодно или минимум веднъж на 3 години. Изпълняват се визуални наблюдения от плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, шелфа и ИИЗ (откритоморската част) на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
|
Морските бозайници са важна част от морските екосистеми. Мониторингът на трите вида представители на малките зъбати китове има за цел да проследи състоянието и развитието на популациите и местообитанията им във времето, което може да бъде повлияно от променящите се условия в хранителната мрежа, но също и от прякото въздействие, причинено от различни човешки дейности.
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - бозайници“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - mammals“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.2. – Biodiversity - Mammals. Същата ще осигурява данни за популационните характеристики на Обикновеният делфин (Delphinus delphis ponticus), Афалата (Tursiops truncatus ponticus) и Морската свиня (Phocoena phocoena relicta): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите (критерий D1C2). Чрез програмата ще се събира и информация за видовете натиск и въздействие като безпокойство, нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от различни човешки дейности, включително и рибарството.
Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС. Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи.
Наблюденията са планирани да се извършват ежегодно или минимум веднъж на 3 години. Изпълняват се визуални наблюдения от плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, шелфа и ИИЗ (откритоморската част) на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г., но кодът е запазен. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - птици“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds. Същата ще осигурява данни за част от популационните характеристики на колониите на гнездящите видове птици (среден (качулат) корморан (Gulosus aristotelis) и гривеста рибарка (Thalasseus sandvicensis): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите в колонията птици (критерий D1C2); нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от други човешки дейности, различни от рибарството. Програмата ще осигурява и данни за миграцията и местата за хранене и почивка в българската част на Черно море на мигриращия вид Средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan) (критерий D1C4). Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС (при необходимост) по Дескриптор D1 Биоразнообразие (Морски птици). Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г. като е разширен обхвата на действие – освен крайбрежните води, се наблюдават и териториалните води в пълния им обхват (не само в определените зони за защита по Натура 2000), както и шелфовата зона до 100 m дълбочина. Включен е и трети вид птици за наблюдение в две езера категоризирани като „преходни води“ съгласно РДВ 2000/60/ЕС. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - птици“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds. Същата ще осигурява данни за част от популационните характеристики на колониите на гнездящите видове птици (среден (качулат) корморан (Gulosus aristotelis) и гривеста рибарка (Thalasseus sandvicensis): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите в колонията птици (критерий D1C2); нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от други човешки дейности, различни от рибарството. Програмата ще осигурява и данни за миграцията и местата за хранене и почивка в българската част на Черно море на мигриращия вид Средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan) (критерий D1C4). Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС (при необходимост) по Дескриптор D1 Биоразнообразие (Морски птици). Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г. като е разширен обхвата на действие – освен крайбрежните води, се наблюдават и териториалните води в пълния им обхват (не само в определените зони за защита по Натура 2000), както и шелфовата зона до 100 m дълбочина. Включен е и трети вид птици за наблюдение в две езера категоризирани като „преходни води“ съгласно РДВ 2000/60/ЕС. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - птици“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds. Същата ще осигурява данни за част от популационните характеристики на колониите на гнездящите видове птици (среден (качулат) корморан (Gulosus aristotelis) и гривеста рибарка (Thalasseus sandvicensis): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите в колонията птици (критерий D1C2); нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от други човешки дейности, различни от рибарството. Програмата ще осигурява и данни за миграцията и местата за хранене и почивка в българската част на Черно море на мигриращия вид Средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan) (критерий D1C4). Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС (при необходимост) по Дескриптор D1 Биоразнообразие (Морски птици). Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г. като е разширен обхвата на действие – освен крайбрежните води, се наблюдават и териториалните води в пълния им обхват (не само в определените зони за защита по Натура 2000), както и шелфовата зона до 100 m дълбочина. Включен е и трети вид птици за наблюдение в две езера категоризирани като „преходни води“ съгласно РДВ 2000/60/ЕС. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
|
Програмата за мониторинг „Мобилни видове – разпространение, изобилие и / или биомаса - птици“ (Mobile species – distribution, abundance and/or biomass - birds“ осигурява данни и информация към стратегията за мониторинг SD1.1. – Biodiversity – Birds. Същата ще осигурява данни за част от популационните характеристики на колониите на гнездящите видове птици (среден (качулат) корморан (Gulosus aristotelis) и гривеста рибарка (Thalasseus sandvicensis): изобилие на популацията (численост) - брой на индивидите в колонията птици (критерий D1C2); нараняване, смъртност или други негативни ефекти, причинени от други човешки дейности, различни от рибарството. Програмата ще осигурява и данни за миграцията и местата за хранене и почивка в българската част на Черно море на мигриращия вид Средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan) (критерий D1C4). Програмата цели и да осигури данни и информация и за разпространението - ареалите (местообитанията), границите, площите и плътността на трите наблюдавани вида (критерий D1C4). Също така програмата има връзка и с Дескриптор 4 Хранителни мрежи и критерии D4C1 и D4C2. Данните ще бъдат използвани за последващо актуализиране на вече формулираните или за извеждане на липсващите дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС (при необходимост) по Дескриптор D1 Биоразнообразие (Морски птици). Същата има за цел и да подпомогне в бъдеще, извеждането на дефиниции, цели, индикатори и прагови стойности за ДСМОС по Дескриптор 4 Хранителни мрежи. Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната. Програмата е актуализирана спрямо докладваната през 2014 г. като е разширен обхвата на действие – освен крайбрежните води, се наблюдават и териториалните води в пълния им обхват (не само в определените зони за защита по Натура 2000), както и шелфовата зона до 100 m дълбочина. Включен е и трети вид птици за наблюдение в две езера категоризирани като „преходни води“ съгласно РДВ 2000/60/ЕС. Програмата кореспондира със следната програма за мониторинг, включена в индикативния списък за докладване: Mobile species – distribution, abundance and/or biomass.
|
Monitoring purpose |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Other policies and conventions |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Regional cooperation - coordinating body |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||
Regional cooperation - countries involved |
|||||||||||||||||||
Regional cooperation - implementation level |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
Coordinated data collection |
||||
Monitoring details |
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
Провеждането на мониторинга по D1 се интегрира с мониторинга по Дескриптори D2, D3, D8, D9, D10 и D11. С цел отчитане на различните източници на натиск, полигоните за пробонабиране ще бъдат разположени в близост до речните устия, горещи точки на замърсяване и зони с повишен риболовен натиск.
Мрежата за мониторинг ще обхваща следните зони за оценка:
- Крайбрежна зона – пробонабиране с хрилни мрежи/винтери за оценка на състояние на крайбрежни видове риби.
- Шелфова зона – пробонабиране с дънен трал за оценка на състояние на дънни шелфови видове риби.
- Шелфова зона и при възможност откритоморската зона (ИИЗ) – хидроакустично пробонабиране, комбинирано с контролни пелагични тралирания за оценка на състояние на пелагични шелфови видове риби.
|
В крайбрежната и шелфовата зона (до 100 м дълбочина) ще бъдат извършени сезонни наблюдения от 7 стационарни точки на брега, наблюдения чрез стационарни акустични системи и визуални и акустични изследвания на борда на плавателен съд. Откритоморската част ще бъде изследвана чрез визуален метод чрез самолетно проучване, при финансова възможност за провеждането му. Визуалните наблюдения по време на изследванията на борда на плавателен съд ще се извършват по методите на единичната или на двойната платформа в зависимост от условията на плавателния съд. Методът на двойната платформа включва наблюдения от два екипа наблюдатели (по 2 човека), разположени на две независими платформи за наблюдение (Double Platform): долна (primary) платформа – Платформа 1 и горна (tracker) платформа – Платформа 2.
За всяко наблюдение (първично, повторно) се записват следните данни: дата, час, платформа, разстояние, ъгъл, наблюдател, вид, поведение, размер на групата, възрастова група, коментар. Повторенията се класифицират в три степени: сигурни (минимум 90% вероятност), вероятни (повече от 50%), съмнителни (под 50%). Данните за метеорологичните условия (състояние на морето по Бофорт, височина на вълните, отражения и отблясъци, посока и сила на вятъра, обобщена характеристика на времето) също се записват. Наблюдения не се провеждат при понижена видимост (под 1000 м), ако валежи или силно вълнение (> 4 по Бофорт). Данните ще бъдат анализирани чрез софтуерен пакет DISTANCE.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
|
В крайбрежната и шелфовата зона (до 100 м дълбочина) ще бъдат извършени сезонни наблюдения от 7 стационарни точки на брега, наблюдения чрез стационарни акустични системи и визуални и акустични изследвания на борда на плавателен съд. Откритоморската част ще бъде изследвана чрез визуален метод чрез самолетно проучване, при финансова възможност за провеждането му. Визуалните наблюдения по време на изследванията на борда на плавателен съд ще се извършват по методите на единичната или на двойната платформа в зависимост от условията на плавателния съд. Методът на двойната платформа включва наблюдения от два екипа наблюдатели (по 2 човека), разположени на две независими платформи за наблюдение (Double Platform): долна (primary) платформа – Платформа 1 и горна (tracker) платформа – Платформа 2.
За всяко наблюдение (първично, повторно) се записват следните данни: дата, час, платформа, разстояние, ъгъл, наблюдател, вид, поведение, размер на групата, възрастова група, коментар. Повторенията се класифицират в три степени: сигурни (минимум 90% вероятност), вероятни (повече от 50%), съмнителни (под 50%). Данните за метеорологичните условия (състояние на морето по Бофорт, височина на вълните, отражения и отблясъци, посока и сила на вятъра, обобщена характеристика на времето) също се записват. Наблюдения не се провеждат при понижена видимост (под 1000 м), ако валежи или силно вълнение (> 4 по Бофорт). Данните ще бъдат анализирани чрез софтуерен пакет DISTANCE.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време.
|
Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната.
|
Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната.
|
Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната.
|
Наблюденията се извършват ежегодно. Изпълняват се визуални наблюдения от брега, както и с плавателен съд в крайбрежните и териториалните води, и част от шелфа на страната.
|
|||
Features |
Other pelagic habitats
|
Coastal ecosystems
|
Coastal ecosystems
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Small toothed cetaceans
|
Small toothed cetaceans
|
Pelagic-feeding birds
|
Surface-feeding birds
|
Pelagic-feeding birds
|
Surface-feeding birds
|
Other pelagic habitats
|
Coastal ecosystems
|
Coastal ecosystems
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Small toothed cetaceans
|
Small toothed cetaceans
|
Pelagic-feeding birds
|
Surface-feeding birds
|
Pelagic-feeding birds
|
Surface-feeding birds
|
|
Other pelagic habitats
|
Coastal ecosystems
|
Coastal ecosystems
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Small toothed cetaceans
|
Small toothed cetaceans
|
Pelagic-feeding birds
|
Surface-feeding birds
|
Pelagic-feeding birds
|
Surface-feeding birds
|
|
Other pelagic habitats
|
Coastal ecosystems
|
Coastal ecosystems
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Coastal fish
|
Demersal shelf fish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Commercially exploited fish and shellfish
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Coastal ecosystems
|
Shelf ecosystems
|
Small toothed cetaceans
|
Small toothed cetaceans
|
Pelagic-feeding birds
|
Surface-feeding birds
|
Pelagic-feeding birds
|
Surface-feeding birds
|
|
Elements |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
GES criteria |
D1C6 |
D4C1 |
D4C2 |
D1C2 |
D1C2 |
D1C4 |
D1C4 |
D3C2 |
D3C3 |
D4C1 |
D4C1 |
D4C2 |
D4C2 |
D1C2 |
D1C4 |
D1C2 |
D1C2 |
D1C4 |
D1C4 |
Parameters |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Parameter Other |
Species composition; Abundance (number of individu |
Species composition |
Age distribution |
Species composition; Trophic level class of fish s |
Species composition; Trophic level class of fish s |
Abundance of coastal fish key functional groups (C |
Abundance of coastal fish key functional groups (C |
||||||||||||
Spatial scope |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Marine reporting units |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Temporal scope (start date - end date) |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
2016-9999 |
Monitoring frequency |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Other |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Yearly |
Monitoring type |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Monitoring method |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Monitoring method other |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Крайбрежна зона
Изследванията върху разпространението и структурата на ихтиологичните съобщества в крайбрежната зона обхващат два типа местообитания – пясъчни и скални, които са разположени в морски зони по Натура 2000 и извън тях. Предвижда се поставяне на риболовни мрежи/винтери в 52 пункта. Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Шелфова зона – пелагични и дънни видове риби
Мрежата за пробонабиране обхваща шелфовата зона на дълбочини между 20 и 100 m и е комбинирана за оценка на дънните шелфови видове риби по дескриптор Д3. Мониторинговата мрежа е интегрирана със съществуващия мониторинг по Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство” в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25.02.2008 г. Контролните тралирания ще се извършват чрез дънен трал в 40 полета в българската акватория на Черно море, които са подбрани на случаен принцип, в зависимост от релефа на дъното. За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страта в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (20 - 35 m), Стратум 2 (35 – 50 m), Стратум 3 (50 – 75 m) и Стратум 4 (75 – 100 m). Изследванията ще се провеждат ежегодно.
Планирано е провеждане на акустични наблюдения едновременно с визуалните наблюдения на борда на плавателния съд чрез система хидрофони (Marine Ecological Research Ltd, UK), буксирана на разстояние 200 m зад кърмата на кораба и на дълбочина от 2 до 5 m под морската повърхност. Ще бъде използван софтуер PAMguard (Passive Acoustic Monitoring Guardianship, http://www.pamguard.org) за настройка и управление на хидрофонната система и запис на измерените данни в реално време. |
Визуални и акустични методи чрез използването на плавателни и летателни средства, и пасивен акустичен мониторинг. Дизайнът на изследванията е направен в съответствие с принципите за пробонабиране по метода за линейните трансекти (Buckland et al. 1993; Thomas et al. 2010). |
Визуални и акустични методи чрез използването на плавателни и летателни средства, и пасивен акустичен мониторинг. Дизайнът на изследванията е направен в съответствие с принципите за пробонабиране по метода за линейните трансекти (Buckland et al. 1993; Thomas et al. 2010). |
Европейски стандартизиран метод за наблюдение на морски птици (ESAS), Tasker, M.L., Jones P.H., Dixon T.J. & Blake B.F. 1984. Counting seabirds at sea from ships: a review of methods employed and a suggestion for a standardized approach. Auk 101: 567-577); използване на малък плавателен съд за наблюдения на колонии в труднодостъпни скалисти места. |
Европейски стандартизиран метод за наблюдение на морски птици (ESAS), Tasker, M.L., Jones P.H., Dixon T.J. & Blake B.F. 1984. Counting seabirds at sea from ships: a review of methods employed and a suggestion for a standardized approach. Auk 101: 567-577); използване на малък плавателен съд за наблюдения на колонии в труднодостъпни скалисти места. |
Европейски стандартизиран метод за наблюдение на морски птици (ESAS), Tasker, M.L., Jones P.H., Dixon T.J. & Blake B.F. 1984. Counting seabirds at sea from ships: a review of methods employed and a suggestion for a standardized approach. Auk 101: 567-577); използване на малък плавателен съд за наблюдения на колонии в труднодостъпни скалисти места. |
Европейски стандартизиран метод за наблюдение на морски птици (ESAS), Tasker, M.L., Jones P.H., Dixon T.J. & Blake B.F. 1984. Counting seabirds at sea from ships: a review of methods employed and a suggestion for a standardized approach. Auk 101: 567-577); използване на малък плавателен съд за наблюдения на колонии в труднодостъпни скалисти места. |
|||
Quality control |
Качеството данните и информацията се гарантира от научните експерти и останалите лица, ангажирани в провеждането на мониторинга.
|
Качеството данните и информацията се гарантира от научните експерти и останалите лица, ангажирани в провеждането на мониторинга.
|
Качеството данните и информацията се гарантира от научните експерти и останалите лица, ангажирани в провеждането на мониторинга.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на нетърговските видове риби се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда. Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД) по отношение на възможността за въвеждане на данни и информация за състоянието на морската околна среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските бозайници се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските бозайници се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител и пренасяне на данните в електронни Excel таблици и текстови експедиционни отчети и обобщени доклади с анализи и оценки. Информацията от проведените наблюдения се визуализира и в ГИС среда.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските птици се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда. Все още има нужда протоколите от мониторинга на морските птици да бъдат проверени от Изпълнителната агенция по околна среда, преди да бъдат въведени в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, поддържана от ИАОС. Освен това има нужда от допълнителен контрол и валидиране на данните.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските птици се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда. Все още има нужда протоколите от мониторинга на морските птици да бъдат проверени от Изпълнителната агенция по околна среда, преди да бъдат въведени в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, поддържана от ИАОС. Освен това има нужда от допълнителен контрол и валидиране на данните.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските птици се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда. Все още има нужда протоколите от мониторинга на морските птици да бъдат проверени от Изпълнителната агенция по околна среда, преди да бъдат въведени в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, поддържана от ИАОС. Освен това има нужда от допълнителен контрол и валидиране на данните.
|
Данните и подкрепящата информация от мониторинга на морските птици се документират в протоколи на хартиен носител, попълвани при описите. Отчитането се извършва чрез дигитални копия на протоколите на хартиен носител, попълнени данни в електронни Excel таблици и снимков материал, както и чрез доклади, съдържащи анализи, оценки и препоръки. Информацията от проведените наблюдения от брега и в морска среда се визуализира и в ГИС среда. Все още има нужда протоколите от мониторинга на морските птици да бъдат проверени от Изпълнителната агенция по околна среда, преди да бъдат въведени в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, поддържана от ИАОС. Освен това има нужда от допълнителен контрол и валидиране на данните.
|
Data management |
Институтът по океанология и Институтът по рибни ресурси разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски екпедиции. Данни за рибарството, включително нелегални дейности, са налични в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни. Няма национална база данни, която да осигурява данни за историческите и съвременни показатели на състоянието на морската околна среда.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Институтът по океанология и Институтът по рибни ресурси разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски екпедиции. Данни за рибарството, включително нелегални дейности, са налични в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни. Няма национална база данни, която да осигурява данни за историческите и съвременни показатели на състоянието на морската околна среда.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Институтът по океанология и Институтът по рибни ресурси разполагат с исторически данни, събирани по време на техните изследователски екпедиции. Данни за рибарството, включително нелегални дейности, са налични в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури. Институциите не разполагат с единна база данни, която да съхранява различните типове данни. Данните, събрани в рамките на различните проекти са достъпни само като метаданни. Няма национална база данни, която да осигурява данни за историческите и съвременни показатели на състоянието на морската околна среда.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел доразработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие,в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Предстои надграждане на действащата Географска информационна система за управление на водите и докладване (ГИСУВД), с цел разработване на секция „Морска околна среда“, събираща данни и информация по прилагането на РДМС в България. Същата следва да съответства и на INSPIRE стандартите.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР.
|
Съгласно чл. 94, чл. 95 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 1 за мониторинг на водите, данните се предават в Басейнова дирекция „Черноморски район“, където се съхраняват, обобщават и анализират. БДЧР извършва контрол и оценка на данните на басейново ниво съгласно чл. 96 от същата наредба. Достъпът до данни се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) поддържа Информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), в съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 10 и 11 от Закона за биологичното разнообразие и раздел IV и V от Наредба № 2/18.12.2006 г. за условията и реда на създаването и функционирането на НСМБР.
|
Data access |
|||||||||||||||||||
Related indicator/name |
|||||||||||||||||||
Contact |
|||||||||||||||||||
References |